Работното време е един от измерителите на всеки вид труд и представлява период от време, през който се реализира трудова дейност.
Понятието “работно време” означава времето, установено със закон, друг нормативен акт, с колективен трудов договор или индивидуален трудов договор, през което работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на работодателя на територията на предприятието или в друго определено от него място. През това време работникът или служителят осъществява различни видове работа и изпълнява задължения съобразно професията, специалността и квалификацията си в съответствие с клаузите на индивидуалния трудов договор, правилника за вътрешния трудов ред на предприятието и колективния трудов договор.
Работното време е един от измерителите на всеки вид труд и представлява период от време, през който се реализира трудова дейност. То е присъща мярка за редица права и задължения на работника или служителя, които са пряко или косвено свързани с количеството положен труд.
Българското трудово законодателство урежда разнообразни форми на работно време с цел осигуряване на по-гъвкави възможности за осигуряване на заетост, както и с максимално използване на възможностите за полагане на труд по няколко трудови договора.
С т. 11 към допълнителните разпоредби на §1 от КТ, е определено, че “работно време” е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил.
Всеки работодател има изключителното право да определя организацията на работното време в предприятието (организацията, фирмата, учреждението и т.н.), като ползва различните форми на организация, разпределение и отчитане на работното време.
Това изключително право, дадено от закона, следва да се ползва, като се спазват изискванията, свързани с правата на работниците и служителите на почивки през работния ден, почивки при редуване на смените, междудневни и седмични почивки, осигуряване на възможност за хранене, осигуряване на физиологични режими на труд и почивка и т.н.
Почивката е важна част от процеса на извършването на каквато и да е дейност без значение дали става въпрос за работа на трудов договор, частен бизнес, проект, гледане на деца и домакинство и др. В Конституцията на Република България е предвидено, че наред с правото на труд, на работещите се осигурява и правото на почивка.
Работниците и служителите имат право на почивки в работния ден. Те могат да бъдат една или няколко. Без значение дали работният ден включва една или няколко почивки, в работния ден задължително се осигурява почивка за хранене, която не може да бъде по-малка от 30 минути.
Почивките в работния ден по правило не се включват в работното време.
Това означава, че ако работите при 8 часов работен ден, времето за почивка е отгоре на тези часове. Така например при работно време от 9 до 18 ч. с един час почивка, реално работното време е 8 часа, разделено с една или повече почивки с обща продължителност от един час – работите от 9 ч. до 12 ч. и от 13 ч. до 18 ч., като между 12 ч. и 13 ч. ползвате обедна почивка от 1 час. Може да има няколко почивки в работния ден, всичко зависи от организацията на работата и вида работа. Единственото задължително условие е осигуряването на не по-малко от 30-минутна почивка за хранене през работния ден, което означава, че съответната почивка за хранене може да бъде и в по-голям период от време.
| Физиологичните почивки се различават от почивките от Кодекса на труда!
Физиологичните почивки се различават съществено от почивките, предвидени в чл. 151 от Кодекса на труда, тъй като те са част от работното време. С други думи те са изключение от общия принцип въведен с чл.151, ал.2 от Кодекса на труда, съгласно който почивките не се включват в работното време (чл. 151, ал. 2 от Кодекса на труда). |
Разпределението на работното време и почивките се установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието. В Правилника за вътрешния трудов ред се определят началото и краят на работния ден, редът за редуването на смените, почивките по време на работа, редът за отчитане на работното време, времето на задължително присъствие в предприятието, когато е уговорено променливо работно време, времето за хранене на работниците и служителите в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, както и други въпроси, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието.
Има определени случаи, в които почивката за хранене се включва в работното време – така е в производствата с непрекъсваем процес (смени, дежурства) и там, където се работи непрекъснато. Важно условие за включване на почивката за хранене в работното време е служителят да е задължен да присъства физически на място, определено от работодателя. Когато тези условия са изпълнени, работодателят е длъжен да осигури време за хранене през работното време.
Физиологични режими на труд и почивка по време на работа се разработват и въвеждат при всички видове трудова дейност и във всички фирми и организации, независимо от формата на собственост, когато:
- Работният процес е постоянен и равномерен и се осъществява в съответствие с технологичните изисквания, организацията на работа и нормирането на труда;
- Продължителността на работния ден (работната смяна) превишава 6 часа;
- Има разработен режим за труд и почивка за съответния вид труд
Справка:
чл. 139, ал. 1 от Кодекса на труда
чл. 151 от Кодекса на труда
чл. 4а, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските
чл. 9 от Наредба № 15 за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа
Вижте още:
ЩЕ НИ ПЛАТЯТ ЛИ, АКО НЕ РАБОТИМ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ДЕН?
КАКВА Е РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ТРУДОВ И ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ?
ПРЕКЪСВА ЛИ СЕ ТРУДОВИЯТ СТАЖ ПРИ СМЯНА НА РАБОТА?
СМЯНА НА РАБОТНОТО МЯСТО БЕЗ СЪГЛАСИЕ НА РАБОТНИКА
