Намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за здравето на работещите.
За цялостно изпълнение на ангажиментите и прилагане на практика на системата за превенция на професионалните рискове работодателят може да въвежда намалено работно време и/или допълнителен платен годишен отпускна работещите, когато не е възможно да се предотвратят напълно или да се намалят значително рисковете за живота и здравето им.
Правните основания за намаляване на работното време и допълнителния отпуск са установени в Кодекса на труда (КТ) (чл. 137 и чл. 156), а условията и реда за установяването им чрез съответни наредби:
– Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време (ДВ. бр.103 от 2005 г.) (НОВРНРВ), съгласно чл. 137, ал. 2 от КТ;
– Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск (ДВ. бр.103 от 2005 г.) (НОВРДПГО), съгласно чл. 156, ал. 2 от КТ.
Критериите, въз основа на които са определени видовете работи, за които се установява намалено работно време и/или допълнителен платен годишен отпуск са два – специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки. Целта е да се ограничи неблагоприятното въздействие на работната среда.
Намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за здравето на работещите. Приложното поле и конкретната продължителност на намаленото работно време са установени с НОВРНРВ. Правилата за въвеждане на тази норма имат императивен характер и разграничават две групи работещи – които имат право на 6-часов работен ден и съответно на 7-часов работен ден.
Работите, длъжностите и професиите, които имат правото на намален работен ден изчерпателно са посочени в чл. 2 и чл. 3 на НОВРНРВ. Това обаче не означава автоматично придобиване на право, тъй като са поставени и други изисквания, които следва да са изпълнени, за да има работодателят задължението да установи намалено работно време за работещите. Те са свързани с минималната продължителност на работа при определените условия (не по-малко от половината от установената с КТ нормална продължителност на работното време), с оценката на професионалните рискове, с пряката или непряката ангажираност с конкретния вид работа (например само за работещите, които са пряко заети в: звената по анатомия, патологоанатомия и съдебна медицина и т.н.; производство, разфасовка, формулация и употреба на препарати за растителна защита и биоциди, дезинфектори и т.н.; производството и изпитването на серуми и ваксини; среда на йонизиращи лъчения; под земята в подземни силикозоопасни: рудници, минни обекти, геологопроучвателни обекти и обекти на тунелно и минно строителство; под земята в подземни ВЕЦ и ПАВЕЦ; в производството и леенето на чугун, стомана, феросплави, цветни метали и техните сплави и други). Освен това, право на 7-часов работен ден имат и работещите с пълна загуба на зрение независимо от вида на извършваната работа. Работещите, които имат право на намалено работно време по наредбата, трябва да се определят с писмена заповед на работодателя след предварителни консултации с представители на работниците и служителите, със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд. Задължително се отчитат и резултатите от оценката на риска.
Допълнителният платен годишен отпуск дава възможност за по-продължителна годишна почивка на работещите, които работят при условия с неблагоприятно въздействие върху здравето им. Условията за придобване на правото на допълнителен платен годишен отпуск е работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, за не по малко от половината от установената с КТ нормална продължителност на работното време.
В Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск изчерпателно са посочени работите с рискове за живота и здравето. Изискването е работещите да работят при тези условия по-малко от половината от установената с Кодекса на труда нормална продължителност на работното време, с изключение на работниците и служителите, които извършват работи в среда на йонизиращи лъчения.
Също така, право на допълнителен платен годишен отпуск имат и работещи с пълна загуба на зрение или с пълна загуба на слух независимо от вида работа. Размерът на допълнителния платен годишен отпуск не може да бъде по-малко от 5 работни дни в рамките на една календарна година. Работещите, на които се дава това право, се определят с писмена заповед на работодателя след предварителни консултации с представителите на работещите, със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска. По-големи размери на допълнителния платен годишен отпуск могат да бъдат договаряни в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение.
Вижте още:
ОСИГУРЯВАНЕ ПРИ ЕДНОДНЕВЕН ТРУДОВ ДОГОВОР
ОЦЕНКА НА РИСКА НА РАБОТНОТО МЯСТО
КОМИТЕТИ И ГРУПИ ПО УСЛОВИЯ НА ТРУД В ПРЕДПРИЯТИЯТА
ЛИЧНИ ПРЕДПАЗНИ СРЕДСТВА И БЕЗПЛАТНО РАБОТНОУНИФОРМЕНО ОБЛЕКЛО
