• Трудово право

В какви ситуации могат да ни отстранят от работа?

д-р Тодор Капитанов

Разберете в кои случаи работодателят има право да ме отстрани от работа, ако прецени, че не сте работоспособен.

Pixabay

Съгласно чл. 199 от КТ работодателят или непосредственият ръководител може да отстрани временно от работа работник или служител при една от следните 2 хипотези:

– работникът се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява трудовите си задължения (временно разстройство на съзнанието, уплаха при пътен инцидент, депресии)

– употребява през работно време алкохол или друго силно упойващо средство (лекарства, наркотици и др. п.)

Отстраняването продължава, докато работникът или служителят възстанови годността си да изпълнява определената му работа. Т.е. преценката за времето на отстраняване е много субективна и дава възможност за злоупотреби от страна на работодателя, още повече че докато трае отстраняването, работникът или служителят не получава трудово възнаграждение.

Законът е предвидил и обезщетение при временно отстраняване от работа. Работник или служител, който е бил незаконно отстранен от работа от работодателя или от непосредствения ръководител, има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето на незаконното отстраняване. Обезщетението се дължи солидарно от работодателя и виновните длъжностни лица.

За да е налице временно отстраняване от работа по силата на чл. 199 от КТ, трябва да има валидно трудово правоотношение между работодател и работник/служител. Работникът/служителят да се е явил на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява трудовите си функции или да е употребил на работното си място алкохол или друго силно упойващо средство. Работодателят или непосредственият ръководител да е отстранил временно работника/служителя от работното му място, докато възстанови годността си да изпълнява трудовите си функции.

Временното отстраняване от работа е акт на работодателя, с който временно се преустановява изпълнението на трудовото правоотношение, но без същото да се прекратява.

Заповедта по чл. 199 от КТ не води до уволнение, както често неправилно се приема от работника или служителя.

При незаконосъобразност на такава заповед за временно отстраняване и доказване на липса на основания за издаването, работодателят дължи обезщетение по чл.214 от КТ. За целта е необходимо работникът да заведе дело в съда и по пътя на установителния иск да поиска отмяната на заповедта като незаконосъобразна, като обори твърденията на работодателя за състоянието на работника през периода на негово насилствено дистанциране от работното място.

Вижте още:

ПОЛЗВАНЕ НА НЕПЛАТЕН ОТПУСК ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА ДЕТЕ ОТ ДЪРЖАВЕН СЛУЖИТЕЛ

ТРУДОВ СТАЖ ЛИ Е ПЕРИОДЪТ НА НЕПЛАТЕН ОТПУСК ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА ДЕТЕ?

ОПАЗВАНЕ В ТАЙНА ЗДРАВОСЛОВНОТО СЪСТОЯНИЕ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ

ПЛАТЕН ОТПУСК СЛЕД МАЙЧИНСТВО

ОТЛАГАНЕ НА ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК

ИЗМЕНЕНИЕ НА ДОГОВОРЕНОСТИ В ТРУДОВ ДОГОВОР

Предишна СтатияСледваща Статия

д-р Тодор Капитанов

д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право с над 10 г. практически опит. Консултира водещи компании и институции по въпросите за прилагане на трудовото законодателството и внедряване на изискванията на новите наредби.