Кодекса на труда в България установява гаранции за изплащане на работната заплата.
Кодекса на труда (КТ) в България установява гаранции за изплащане на работната заплата. Проблемите, свързани със забава на изплащанията на трудовите възнаграждения, изискват работниците и служителите да познават своите права, а работодателите – своите задължения, като едно от основите задължения е изплащането на трудовото възнаграждение е основно по трудовото правоотношение.
Съгласно чл. 124 от КТ по трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и да спазва установената трудова дисциплина, а работодателят – да осигури на работника или служителя условия за изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа.
Разпоредбата на чл. 128 КТ урежда, че работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд (чл.128, ал. 1 КТ), да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа (чл.128, ал. 2 КТ) и да издава при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения (чл.128, ал. 3 КТ).
Както е ясно от разпоредбата на чл. 128 КТ, това, което работодателят дължи, е уговореното трудово възнаграждение, което от своя страна се определя при сключването на трудовия договор. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ при сключването на трудовия договор страните трябва да определят размера на основното и на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Оттук следва, че работодателят дължи изплащане на уговореното при сключването на трудовия договор трудово възнаграждение. Неговият размер е посочен в писмения трудов договор (чл. 62, ал. 1 КТ).
Поради екзистенциалното значение на трудовото възнаграждение като средство за издръжка на работника или служителя и неговото семейство, законодателят е създал гаранции за изплащането му чрез разпоредбата на чл. 245 КТ, озаглавена „Гарантиране на изплащането на трудовото възнаграждение“.
Съгласно КТ, в един случай работодателят може да не изплати цялото дължимо трудово възнаграждение. Той е уреден в разпоредбата на чл. 245 КТ, спрямо който при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната (чл. 245, ал. 1 КТ), като разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва (чл. 245, ал. 2 КТ).
Хипотезата на чл. 245 КТ се прилага при финансови затруднения, които не позволяват на работодателя да изплати цялото възнаграждение. В такъв случай той дължи ежемесечно 60 на сто от уговореното възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата, установена за страната. Остатъкът до пълния размер остава дължим, заедно със законната лихва. Предпоставка за прилагане на това правило е добросъвестност на работника или служителя – качествено изпълнение на възложената работа в определеното количество и в поставените срокове.
Вижте още:
КОГА РАБОТОДАТЕЛЯТ ОСИГУРЯВА ОЧИЛА НА РАБОТЕЩИТЕ С КОМПЮТЪР?
ПОЛЗВАНЕТО НА НЕПЛАТЕНА ОТПУСКА ЗАВИСИ ОТ РАБОТОДАТЕЛЯ
ПРИ КАКВИ УСЛОВИЯ СЕ СКЛЮЧВА ВТОРИ ТРУДОВ ДОГОВОР?
ЩЕ МЕ ГЛОБЯТ ЛИ, АКО СИ ТРЪГВАМ ПО-РАНО ОТ РАБОТА?
СТАИ ЗА ЛИЧНА ХИГИЕНА И ПОЧИВКА НА ЖЕНИ И СТАИ ЗА ПОЧИВКА НА БРЕМЕННИТЕ ЖЕНИ
СТОЯ НА РАБОТА СЛЕД РАБОТНО ВРЕМЕ.Това е нарушение на закона!
