Изплащането на работната заплата е основно задължение на работодателя.
Предвид важността на задължението на работодателя да изплати на работника и служителя навреме и в пълен размер работната заплата, законодателството установява редица гаранции за изплащането й, които се прилагат по всички трудови правоотношения – срочни или безсрочни.
Гаранции за изплащане на трудовите възнаграждения са заложени не само в националното законодателство, но и в редица международни актове, които Република България следва да прилага. Такива са Конвенция № 95 на Международната организация на труда (МОТ) за закрила на работната заплата от 1949 г. и Конвенция № 173 на МОТ за вземанията на работниците в случай на несъстоятелност на работодателя от 1992 г.
В Кодекса на труда (КТ) в България е регламентирано задължението за изплащане на трудовото възнаграждение (в чл. 124 и 128 КТ). Работодателят е длъжен в установените срокове да изплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Съгласно чл. 22, ал. 4 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) във вътрешните правила за работната заплата могат да се включват и редът и начинът за изплащане на работната заплата.
Размерът на основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане, се определят още при сключването на трудовия договор. Това са задължителни елементи от съдържанието му. Не е в съответствие с КТ при сключване на трудовия договор да се посочи една обща сума, която включва основното и допълнителните възнаграждения. Те следва да се договорят и посочат отделно едно от друго.
Закона е регламентирал и мястото за изплащане на трудовото възнаграждение – това е предприятието, където се извършва работата. Определени са и сроковете за изплащане на трудовото възнаграждение – то се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. В случай че работодателят е договорил нещо друго, например, че трудовото възнаграждение се изплаща на три пъти – две авансови плащания, първото от които в месеца, за който е дължимо трудовото възнаграждение, а останалият аванс и окончателното плащане – през следващия месец или два месеца, то той ще може да плати цялостния размер на дължимото трудово възнаграждение за съответен месец в продължение на съответния и следващ/следващи месеци, без да дължи лихва за забава.
Различните срокове за изплащане на трудовото възнаграждение могат да се договорят от страните в трудовия договор или да се определят във вътрешните правила за работната заплата на предприятието. Важно е да се има предвид, че работодателят дължи целия размер на трудовото възнаграждение. Предпоставка за прилагане на това правило е добросъвестност на работника или служителя – качествено изпълнение на възложената работа в определеното количество и в поставените срокове.
Вижте още:
РАБОТОДАТЕЛЯТ НЯМА ПРАВО ДА НИ ГЛОБЯВА
НЕ МОЖЕ ДА НИ НАМАЛЯТ ЗАПЛАТАТА БЕЗ НАШЕ СЪГЛАСИЕ
ОТСТРАНЯВАНЕ ОТ РАБОТА ПРИ УПОТРЕБА НА АЛКОХОЛ
ПРИЗНАВАНЕ НА ТРУДОВ СТАЖ, НАТРУПАН В ДРУГА ДЪРЖАВА
