Признаването на квалификации представлява признаване на право за упражняване на определена професия.
Изискванията за доказване на квалификация на чужденците, граждани на трети държави, за да получат достъп до пазара на труда в Българя, са оправдани от гледна точка на развитието на пазара на труда в страната ни. Целта на това законово изискване е на работа в страната да се привлича квалифицирана, а не просто каквато и да било работна ръка, въпреки че към настоящия момент пазарът на труда изпитва глад и за двата вида кадри.
Със сигурност от гледна точка на работодателите, изискванията, които законът е определил, могат да бъдат квалифицирани като допълнителна и излишна административна процедура. Това е и причината не малко от тях постоянно да настояват за облекчаване на подобни правила, дори и за тяхното премахване като задължително изискване от страна на закона.
В най-общи линии признаването на квалификации представлява признаване на право за упражняване на определена професия. Съгласно правилата в страната ни,признаването на квалификация се дели на признаване на такава, относно професии с регулирани правила по отношение на необходимото образование за тяхното упражняване и такива, за които не се изисква специално образование, т.е нерегулирани.
Регулирани са тези професии, за упражняването на които изрично се изисква притежаване на диплома или на друго свидетелство за образование. При тези случаи липсата на необходимата диплома, която да бъде призната от националното законодателство, не позволява достъп до професията в България. Упражняването на регулирана професия в друга държава, различна от България и страна членка на Европейския съюз, в която е придобито образованието, е обект на регулация както от националното ни законодателство, така и на ниво Европейски съюз. В крайна сметка следва, че за упражняването на професия, която е регулирана, е необходимо да бъдат изпълнени специфични изисквания.
Нерегулирани професии са тези, при които не са налице каквито и да е ограничения по отношение на изискванията за притежавана квалификация и назначаването на работа не е въпрос на регулация от специфични за целта закони, а е достатъчно да се спазват изискванията на общото трудово законодателство в определена държава.
При наемането на чужденци, граждани на трети страни, и при общия ред за издаване на разрешение за работа за наемане на трудов договор, и при хипотезите на упражняване на висококвалифицирана заетост се изисква удостоверяване на професионалната квалификация на чужденеца.
За предоставяне на решение за достъп до пазара на труда на чужденците, граждани на трети страни, работодателят подава в Агенцията по заетостта документи за образование, специалност, правоспособност, професионална квалификация и опит на работника, легализирани по съответния ред, придружени със заверен превод на български език и съответстващи на изискванията за заемане на длъжността.
За издаване на разрешението за пребиваване и работа тип „Синя карта на Европейския съюз“ е работникът – гражданин на трета държава, следва да притежава необходимата за съответната работа компетентност – придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг документ, издаден от компетентен орган, след обучение с продължителност, не по-малка от три години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава.
Справка:
чл. 2, ал. 1, т. 4 Правилник за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ППЗТМТМ )
чл. 3, ал. 2 ЗТМТМ
чл. 7, ал. 3 ЗТМТМ
чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗТМТМ
чл. 14, ал. 1 ЗТМТМ
Вижте още:
ЗАЩИТА ОТ УВОЛНЕНИЕ ПО ВРЕМЕ НА РАБОТА НА ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК
ИМА ЛИ ПРАВО ШЕФЪТ ДА ПРЕКЪСНЕ ОТПУСКАТА?
КАКВО СЕ СЛУЧВА, АКО СЪДЪТ УСТАНОВИ, ЧЕ СТЕ УВОЛНЕНИ НЕЗАКОННО?
КАКВО ДА НАПРАВЯ, АКО СЪМ УВОЛНЕН НЕЗАКОННО?
