• Трудово право

Достъп на чужденци до пазара на труда без разрешение или регистрация

д-р Тодор Капитанов

Достъпът до пазара на труда в страната на чужденци се регулира по различен.

Pixabay

Съгласно закона в България, чужденец е всяко лице, което не е български гражданин. Достъпът до пазара на труда в страната на чужденци се регулира по различен начин според гражданството на съответното лице.

За наемането на граждани на друга държава членка на Европейския съюз не е необходимо разрешение или регистрация по специална процедура. Възможността тези лица свободно да започнат работа на територията на страната е свързано с правото на свободно движение на работници в рамките на ЕС.

За наемането на чужденци, които не са граждани на държава членка на ЕС или държава страна по ЕИП или Конфедерация Швейцария, обаче съществуват ограничения за достъпа им до пазара на труда в България. Важно е да се отбележи, има и легална дефиниция на понятието чужденец – гражданин на трета държава. Такова е всяко лице, което не е гражданин на Република България и не е гражданин на държава членка на Европейския съюз или на държава страна по Споразумението за ЕИП или на Конфедерация Швейцария.

Основният принцип в ЗТМТМ е, че наемането на чужденец – гражданин на трета държава, може да се извърши след получаване на разрешение за достъп до пазара на труда или регистрация в Агенция по заетостта. По този начин се въвежда защита на националния пазар на труда, като се осигурява допълнителен механизъм срещу евентуална нелоялна конкуренция от страна на чужденци спрямо местните работници.

Случаите, при които чужденец – гражданин на трета държава, може да осъществява свободно трудова дейност на територията на страната, без да е необходимо да има разрешение за достъп до пазара на труда или регистрация в Агенция по заетостта, са сравнително малко. Те са изчерпателно изброени в закона.

Първата група чужденци – граждани на трета държава, които могат да работят без разрешение, са лицата, които съставляват корабния екипаж на търговски кораби, като те следва да са квалифицирани морски лица.

Втората група лица, които нямат нужда от разрешение за достъп до пазара на труда, са чужденците с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България или членовете на техните семейства. При тези лица достъпът до пазара на труда е впоследствие от статута, който им е признат по съответния ред.

Третата група са чужденци с предоставено право на убежище или с предоставена международна закрила в Република България по реда на Закона за убежището и бежанците и членовете на техните семейства. Поради хуманитарния статут на тези лица ограничаването им със специални изисквания за достъп до пазара на труда не е обосновано.

Четвъртата група чужденци, които нямат нужда от разрешение за достъп до пазара на труда, са тези, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна. Чрез сключването на международен договор от държавата е възможно да се премахне ограничаването за извършване на дейност на граждани от друга държава, като в него следва да са определени условията за това.

Не се изисква разрешение за достъп до пазара на труда за чужденците, които са членове на семейство на български граждани. Правото на свободен достъп до пазара на труда е за целия период, за който има валидно сключен граждански брак.

Същото право на достъп до пазара на труда без разрешение, каквото имат членовете на семейство на български граждани, имат и чужденците, които са членове на семейство на гражданин на държава членка на Европейския съюз, на държава страна по Споразумението за ЕИП или на Конфедерация Швейцария.

Не се изисква издаване на разрешение за достъп до пазара на труда за чужденци, които са акредитирани като членове на чуждестранни дипломатически, консулски и търговски представителства, както и на представителства на международни организации в Република България. Тези лица имат специален статут поради работата им, свързана с представителство на друга държава или международна организация в нашата страна.

Чужденци, които са официално акредитирани в Република България, кореспонденти на чуждестранни средства за масово осведомяване могат да извършват работата си без разрешение за достъп до пазара на труда.

Не е необходимо разрешение за работа и за лица, които кандидатстват за хуманитарен статут, но все още са в производство по предоставянето му. Такова лице задължително трябва да притежава регистрационна карта, както и паспорт или друг личен документ, издаден от държавата по произход, или временна карта на чужденец, издадена от МВР, в случай че са отнети другите му документи.

Не е необходимо разрешение за работа за чужденци, които търсят убежище или международна закрила, в случай че трудовата им дейност се организира в центровете на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет.

Без изрично разрешение за достъп до пазара на труда са лица, за които има наложена принудителна административна мярка за експулсиране, но със съдебно решение и заповед е забранено експулсирането им, поради опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение в страната им на произход.

Последната хипотеза, при която чужденец – гражданин на трета държава, има достъп до пазара на труда без изрично разрешение, са жертви на трафик на хора, които са изразили съгласие да сътрудничат за разкриване на извършителите на трафика, поради което им е предоставена специална закрила за срока на провеждане на наказателното производство.

Справка:

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България

чл. 9, ал. 1 Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност

Вижте още:

ЗАПЛАЩАНЕ НА ВРЕМЕТО НА ФИЗИОЛОГИЧНИТЕ ПОЧИВКИ НА РАБОТА

НЕ МИ ВНАСЯТ ОСИГУРОВКИТЕ. КАКВО ДА ПРАВЯ?

ПЕНСИОНИРАНЕ В ЧУЖБИНА

ПРОВЕРКА ОТ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА ПРИ „ХОУМ ОФИС“

РАЗСРОЧЕНО ЗАКУПУВАНЕТО НА СТАЖ ЗА ПЕНСИЯ

СЧИТА ЛИ СЕ ЗА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ ВРЕМЕТО В КАЗАРМАТА?

Предишна СтатияСледваща Статия

д-р Тодор Капитанов

д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право с над 10 г. практически опит. Консултира водещи компании и институции по въпросите за прилагане на трудовото законодателството и внедряване на изискванията на новите наредби.