Всеки работодател има право да определя организацията на работното време в предприятието.
Работодателите са задължени при нормална продължителност на работния ден (която е в рамките на 8 часа) да дават поне две почивки. Първата почивка следва да бъде 2 – 2,5 часа след започване на работата, а втората – 1,5 – 2 часа след обедната почивка, или както е дефинирана в закона „почивка за хранене“. Минималното време, което всеки работодател следва да предвиди за всяка отделна почивка не трябва да бъде по-малко от 5 – 10 минути, а максималното време е от 30 минути. Това са т. нар. физиологични почивки. За да бъдат планирани те, работодателят следва да възложи на службата по трудова медицина или на специалисти в тази област, да разработят точния и конкретен режим за въвеждането и ползването им от страна на работниците и служителите.
Всеки работодател има право да определя организацията на работното време в предприятието, като ползва различните форми на организация, разпределение и отчитане на работното време, предвидени в закона.
Нека първо припомним, че съгласно закона “работно време” означава времето, установено със закон, друг нормативен акт, с колективен трудов договор или индивидуален трудов договор, през което работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на работодателя на територията на предприятието или в друго определено от него място. През това време работникът или служителят осъществява различни видове работа и изпълнява задължения съобразно професията, специалността и квалификацията си в съответствие с клаузите на индивидуалния трудов договор, правилника за вътрешния трудов ред на предприятието и колективния трудов договор.
Работещите имат право на почивки в рамките на работния ден. Те могат да бъдат една или няколко. Без значение дали работният ден включва една или няколко почивки, в работния ден задължително се осигурява почивка за хранене, която не може да бъде по-малка от 30 минути. Този вид почивки (в рамките на работния ден) не се включват в работното време съгласно разпоредбите на Кодекса на труда.
| Физиологичните почивки се различават от тези от Кодекса на труда. Те са изключение от общия принцип, съгласно който почивките не се включват в работното време. С други думи, физиологичните почивки са в рамките на работното време (част са от него), следователно те следва да бъдат заплащани по начин, както се заплаща останалата част от работното време. В практиката има случаи на злоупотреби от страна на работодатели, които, меко казано „подвеждат“ своите работници и служители, че тези почивки не са част от работното време и не следва да бъдат заплащани, съответно им начисляват по-малко възнаграждение за дени, седмицата, месеца. |
Физиологичните почивка по време на работа се разработват и въвеждат при всички видове дейности и във всички фирми и организации, независимо от формата на собственост, когато работният процес е постоянен и равномерен и се осъществява в съответствие с технологичните изисквания, когато продължителността на работния ден или работната смяна превишава 6 часа, както и когато има разработен режим за труд и почивка за съответния вид трудова дейност.
Справка:
чл. 139, ал. 1 от Кодекса на труда
чл. 151 от Кодекса на труда
чл. 4а, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските
чл. 9 от Наредба № 15 за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа
Вижте още:
ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ПОЛАГАНЕ НА ИЗВЪНРЕДЕН ТРУД
ПОЧИВКИ В РАМКИТЕ НА РАБОТНИЯ ДЕН
