Не се изисква и предварително натрупан трудов стаж от работника или служителя за ползването на тези отпуски.
Отпуските за изпълнение на граждански, обществени и други задължения са определени в Кодекса на труда. Работникът или служителят има право на тях по силата закона, а работодателят е длъжен да осигури ползването им, като освобождава от работа работника или служителя, без право на преценка, дали да разреши, или не, съответния вид отпуск и кога да го разреши.
Отпуските за изпълнение на лични, семейни и обществени задължения, се дължат независимо от платените годишни отпуски или от неплатения отпуск, винаги когато е налице основанието за тяхното ползване (т.е. не се приспадат от полагащия се платен годишен отпуск). Не се изисква и предварително натрупан трудов стаж от работника или служителя за тяхното ползване.
Ето и някои от събитията, определени в закона, за които имаме право на отпуска:
Отпуск при встъпване в брак.
Работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при встъпване в брак (сключването на граждански брак). Този вид отпуск не се предоставя за извършването на църковен или друг ритуал по повод създаването на семейство. Продължителността на отпуска е 2 работни дни. Предоставянето на отпуска не е свързано с поредността на брака.
Отпуск при кръводаряване.
Работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при кръводаряване – за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него. Този вид отпуск се предоставя на работника (служителя), за да извърши кръводаряване.
Отпуск при смърт на близък роднина.
Работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при смърт на близък роднина – 2 работни дни. Работникът или служителят има право на този отпуск за деня на съответното събитие (денят на смъртта) и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползва в първите 2 работни дни след нея.
През време на отпуск при встъпване в брак, при кръводаряване и при смърт на близък роднина, на работника или служителя се изплаща възнаграждение според предвиденото в колективния трудов договор или по споразумение между работника или служителя и работодателя. Ако такива няма договорени, тогава възнаграждение не се дължи.
Справка:
чл. 157 от Кодекса на труда
чл. 50, ал. 1 НРВПО
Вижте още:
ЗАДЪЛЖЕН ЛИ СЪМ ДА ЗАПЛАЩАМ РАБОТНО ОБЛЕКЛО?
ДЪЛЖИ ЛИ РАБОТОДАТЕЛЯТ ВАУЧЕРИ ЗА ХРАНА ПО ВРЕМЕ НА ОТПУСКА?
КОЛКО ВРЕМЕ МОЖЕ ДА ОТЛАГАМЕ ПОЛЗВАНЕТО НА ОТПУСКА?
НЕ МОГАТ ДА НИ ЗАДЪЛЖАТ ДА ПОЛЗВАМЕ ЛИЧЕН АВТОМОБИЛ В РАБОТАТА
