Кодексът на труда в България предвижда, че изменение на размера на възнаграждението се допуска само и единствено по писмено съгласие между страните.
Едностранно въведеното непълно работно време не води и до едностранно намаляване на трудовото възнаграждение
Приетите промени чрез Закона за мерките и действията по време на извънредното положение дава право на работодателя да въведе непълното работно време с акт, заповед на работодателя, в която да бъде посочен период от време на работните часове, т.е. колко работни часа за деня да имат работниците, за кои от тях се отнася, както и някои други евентуални подробности. Заповедта се свежда до знанието на съответните работници и служители и вече е в действие.
Чрез тази заповед за намаляване на работното време обаче не може да се определи нов, намален размер на заплата, съответстваща на намалените работни часове.
Тук не става въпрос за спор дали размерът на възнаграждението следва да се намали. То обективно следва от намаленото едностранно от работодателя работно време. Въпросът обаче е как да бъде направено това.
Честата допускана грешка от работодателя е да определи в заповедта възнаграждение „пропорционално на отработеното време”, но това не съответства на Кодекса на труда.
Кодексът на труда в България предвижда, че изменение на размера на възнаграждението се допуска само и единствено по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение, работодателят и работникът могат да изменят договореното възнаграждение по трудовия договор.Клаузата, с която се изменя размерът на заплатата, изрично се посочват в допълнителното споразумение към трудовия договор.
По отношение на размера на трудовото възнаграждение законът дава право на работодателят единствено и само едностранно да го увеличава.
Вижте още:
МОЖЕ ЛИ РАБОТОДАТЕЛЯТ ДА МЕ ТЕСТВА НА ДЕТЕКТОР НА ЛЪЖАТА?
КАКВИ ДОКУМЕНТИ ИМА В ДОСИЕТО НИ НА РАБОТА?
РАБОТОДАТЕЛЯТ НЯМА ПРАВО ДА НИ ГЛОБЯВА
НЕ МОЖЕ ДА НИ НАМАЛЯТ ЗАПЛАТАТА БЕЗ НАШЕ СЪГЛАСИЕ
