Разберете колко заплати мога да получите като обезщетение в тези случаи.
Прекратяването на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение е регламентирано в разпоредбата на чл. 331 от Кодекса на труда (КТ). Инициативата за прекратяване на трудовия договор е на работодателя (чл. 331, ал. 1 от КТ). Работодателят има право да направи предложение за прекратяване както на безсрочен, така и на срочен трудов договор. Същественото в случая е, че работодателят предлага прекратяването „срещу уговорено обезщетение”. Предложението за прекратяване на трудовия договор може да бъде направено по всяко време на действие на трудовото правоотношение, т.е. включително и по време, през което работникът или служителят ползва законоустановен отпуск.
Съгласно чл. 331, ал. 1, изр. 2 от КТ, работникът или служителят, към когото е отправено предложението за прекратяване на трудовия договор, следва да се произнесе писмено по него в 7-дневен срок. В същата разпоредба е уточнено, че, ако той не направи това, се смята, че предложението не е прието. Ако работникът или служителят приеме предложението, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението (чл. 331, ал. 2 от КТ).
Минималният размер на обезщетението е определен в закона – четирикратен размер на последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение (чл. 331, ал. 2 от КТ). В същата разпоредба законодателят е предвидил, че страните по трудовото правоотношение могат да уговорят по-голям размер на обезщетението. Следователно, работодателят не може да предложи обезщетение в размер под минимално предвидения, но няма ограничение на максималния размер на обезщетението, така че работодателят не е обвързан с фиксирана горна граница на размера.
Работникът или служителят, към когото е отправено предложението, трябва да вземе отношение по него, т.е. да заяви дали го приема или го отхвърля. Предложението може да бъде прието така, както е направено. Възможно е работникът или служителят да приеме предложението и „под условие”, като уведоми работодателя, че би се съгласил трудовият договор да бъде прекратен, ако размерът на обезщетението е по-голям, и да предложи друг размер. Работникът или служителят трябва да уведоми другата страна за своето становище в 7-дневен от получаване на предложението (срокът е в календарни, а не в работни дни).
Необходимо е уведомяването да бъде в писмена форма и това изрично е предвидено в чл. 331, ал. 2 от КТ. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието. Липсата на изрично произнасяне се приравнява на отказ да се приеме предложението, т.н. “мълчалив отказ”. Затова “се смята се, че то (предложението) не е прието”.
Страните по трудовото правоотношение могат да уговорят единствено „по-голям размер на обезщетението” от размера, предвиден в закона, но не и по-малък. Те следва да постигнат съгласие за конкретния размер на обезщетението.
Спрямо чл. 331, ал. 3 от КТ, ако договореното обезщетението по чл. 331, ал. 2 от КТ не бъде платено в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор, основанието за неговото прекратяване се смята за отпаднало.
Разпоредбата на чл. 228 от КТ регламентира, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по раздел ІІІ на глава Х от КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
Вижте още:
КАКВО ДА НАПРАВЯ, АКО СЪМ УВОЛНЕН НЕЗАКОННО?
ИМАМ ЛИ ПРАВО НА РАБОТНО ОБЛЕКЛО?
ЗАПЛАЩАНЕ НА ВРЕМЕТО НА ФИЗИОЛОГИЧНИТЕ ПОЧИВКИ НА РАБОТА
