Разберете какви са особеностите за налагането на запор върху сумата на пенсията в България.
Съгласно установеното в Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, принудителното изпълнение може да бъде насочено само върху пенсии с месечен размер над минималната работна заплата. Това означава, че върху пенсиите под този размер не могат да се правят удръжки. Размерите на удръжките от пенсиите, за които е допустимо налагането им, също се определят в зависимост от размера на минималната работна заплата за страната.
Посочените ограничения не се прилагат за задължения за издръжка.
Върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по Кодекса за социално осигуряване, не могат да се налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или да се извършват други удръжки освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващания дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срок.
При определяне на дохода от пенсии, върху които се налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или се извършват удръжки за вземания на държавното обществено осигуряване, както и при прихващане на дължимите суми по разпореждания (чл. 114, ал. 5 от КСО), се включват и добавките към нея с изключение на добавката за чужда помощ.
Удръжките от пенсии за възстановяване на неоснователно получени суми за осигурителни плащания са в следните размери:
1. когато пенсионерът получава до 300,00 лв. месечно – една седма част;
2. когато пенсионерът получава от 300,01 до 400,00 лв. месечно – една шеста част;
3. когато пенсионерът получава от 400,01 до 500,00 лв. месечно – една пета част;
4. когато пенсионерът получава от 500,01 до 700,00 лв. месечно – една трета част;
5. когато пенсионерът получава над 700,01 лв. месечно – една втора част.
Вземанията се събират в поредност: задължения за издръжка, неоснователно изплатени суми за осигурителни плащания, други публични вземания и частни вземания.
Справка:
чл. 114, ал. 5 от КСО
чл. 114а от КСО
Вижте още:
ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ
ОГРАНИЧЕНАТА ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ
ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПЪЛНАТА ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ
ОБСЕГ НА ИМУЩЕСТВЕНАТА ОТГОВОРНОСТ НА РАБОТНИКА ИЛИ СЛУЖИТЕЛЯ
ОТГОВОРНОСТ ЗА ВРЕДА, ПРИЧИНЕНА ОТ НЯКОЛКО РАБОТНИЦИ ИЛИ СЛУЖИТЕЛИ
