Вижте най-важните съвети на специалистите във връзка с работата по време на пандемия и зелените сертификати.

В настоящия текст ще разберете:

КОГА МИ ТРЯБВА ЗЕЛЕН СЕРТИФИКАТ ЗА РАБОТА?    

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЗЕЛЕНИЯ СЕРТИФИКАТ (ЦИФРОВ COVID СЕРТИФИКАТ НА ЕС)?             

КАК РАБОТЕЩИТЕ МОГАТ ДА ПОЛУЧАТ СВОИТЕ СЕРТИФИКАТИ?      

В КОИ СЛУЧАИ МОЖЕ ДА ПОЛУЧИМ ВАЛИДЕН ЗЕЛЕН СЕРТИФИКАТ?             

ИМА ЛИ ЗНАЧЕНИЕ КОЯ ВАКСИНА Е ПОСТАВЕНА ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ЗЕЛЕН СЕРТИФИКАТ? 

КОЙ ТРЯБВА ДА ЗАПЛАТИ ТЕСТОВЕТЕ ЗА COVID-19 НА РАБОТА?        

МОЖЕ ЛИ РАБОТОДАТЕЛЯТ МИ ДА МЕ ЗАДЪЛЖИ ДА СЕ ВАКСИНИРАМ?      

РАБОТОДАТЕЛЯТ КУПУВА ПОСОБИЯТА ЗА БОРБА С COVID-19            

ИМАМЕ ПРАВО НА ОТПУСКА ПОРАДИ COVID-19        

НЕ МОГАТ ДА НИ УВОЛНЯТ, АКО ИМАМЕ COVID-19  

КАКВО ДА НАПРАВИМ, АКО СЕ ЗАРАЗИМ С COVID-19 НА РАБОТА?

КОГА СМЕ „КОНТАКТНИ ЛИЦА“ НА КОЛЕГИТЕ НИ С COVID-19?

ПРИЗНАВАТ ЛИ СЕ БОЛНИЧНИТЕ ДНИ ЗА ТРУДОВ СТАЖ?

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ НА РАБОТНИК ПРИ СМЪРТ

ПРИ РАБОТА ОТ РАЗСТОЯНИЕ РАБОТОДАТЕЛЯТ ИМА ЗАДЪЛЖЕНИЕ ДА ВИ ОСИГУРИ СЛЕДНИТЕ НЕЩА

НАМАЛЯВА ЛИ ЗАПЛАТАТА ПРИ НАМАЛЕНО РАБОТНО ВРЕМЕ?

КОГА МИ ТРЯБВА ЗЕЛЕН СЕРТИФИКАТ ЗА РАБОТА?   

 

Съгласно заповед Заповед № РД-01-856/19.10.2021 г. на Министъра на здравеопазването, работодателите в лечебните заведения за болнична помощ, комплексните онкологични центрове, диализните центрове, хосписите и домовете за възрастни хора организират работния процес, като допускат до работа само служители с валидни документи за ваксинация, преболедуване или изследване по смисъла на Заповед № РД-01-733 от 27.08.2021 г. на министъра на здравеопазването.

Според същата заповед, контролът по изпълнение на въведените противоепидемични мерки се извършват от инспектори/служители с валидни документи за ваксинация, преболедуване или изследване по смисъла на Заповед № РД-01-733 от 27.08.2021 г. на министъра на здравеопазването.

Следователно, работите в:

• в лечебни заведения за болнична помощ
• комплексни онкологични центрове
• диализни центрове
• хосписи и домове за възрастни хора
• или сте инспектор/служител, който контролира изпълнението на въведените противоепидемични мерки,

ще бъдете допускани до работа само с валидни документи за ваксинация, преболедуване или изследване по смисъла на Заповед № РД-01-733 от 27.08.2021 г. на министъра на здравеопазването.

Справка:

Заповед № РД-01-856/19.10.2021 г. на Министъра на здравеопазването

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЗЕЛЕНИЯ СЕРТИФИКАТ (ЦИФРОВ COVID СЕРТИФИКАТ НА ЕС)?

Цифровият COVID сертификат на ЕС е цифрово доказателство, че дадено лице:

• е ваксинирано срещу COVID-19,
• е получило отрицателен резултат от тест или
• е преболедувало COVID-19

За допълнителна информация:

www.ec.europa.eu

КАК РАБОТЕЩИТЕ МОГАТ ДА ПОЛУЧАТ СВОИТЕ СЕРТИФИКАТИ?

За издаването на сертификата отговарят националните органи. Например той може да бъде издаван от центрове за извършване на тестове, здравни органи или направо чрез портал за електронно здравеопазване.

•            Сертификатите за ваксинация се издават от държавата от ЕС, в която е извършена ваксинацията.

•            Сертификатите за направен тест се издават от държавата от ЕС, в която е извършен тестът.

•            Сертификатите за преболедуване се издават от държавата от ЕС, в която се намира преболедувалото лице.

Информация за получаване на сертификата следва да се предоставя от националните здравни органи.

Цифровата версия може да се съхранява на мобилно устройство. Гражданите могат също така да поискат сертификата на хартиен носител. И при двете версии ще е налице QR код, който ще съдържа съществената информация, както и цифров подпис, гарантиращ автентичността на сертификата.

За допълнителна информация:

www.ec.europa.eu

В КОИ СЛУЧАИ МОЖЕ ДА ПОЛУЧИМ ВАЛИДЕН ЗЕЛЕН СЕРТИФИКАТ?

 

ВАЛИДЕН ЗЕЛЕН СЕРТИФИКАТ (Валиден цифров COVID сертификат на ЕС) може да получим:

1. При завършен ваксинационен курс срещу COVID-19

2. При представяне на документ, удостоверяващ преболедуване на COVID-19

3. Припредставяне на отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизане в обекта/мероприятието изследване по метода на полимеразно верижна реакция за COVID-19 или бърз антигенен тест (до 48 часа) удостоверено чрез валиден документ съгласно Заповед № РД-01-733 от 27.08.2021 г. на министъра на здравеопазването.

Съгласно Заповед № РД-01-733 от 27.08.2021 г. на министъра на здравеопазването

т. 10.2.1.

За завършен ваксинационен курс се приема поставянето на съответен брой дози от дадена ваксина срещу COVID-19, посочени в Приложение № 3 и изтичането на 14-дневен период, считано от датата на поставяне на последната доза. За завършен ваксинационен курс се счита и комбинираният прием на една доза ваксина Vaxzevria/ AZD1222 с една доза ваксина Comirnaty/ BNT162b2 (Pfizer-BioNTech Covid-19 vaccine).

т. 10.3.

„Валиден цифров COVID сертификат на ЕС за преболедуване“ е документ, който удостоверява, че лицето е преболедувало COVID-19 и който е валиден за периода от 11-тия до 180-тия ден, считано от датата на проведеното изследване, вписана в документа. Сертификатът трябва да съдържа имената на лицето, изписани на латиница, съгласно документа за самоличност, с който пътува, дата на раждане, дата на първия положителен резултат от NAAT изследване и положителен резултат (Positive), данни за органа, издаващ документа, държава, в която е направено изследването и неговия уникален идентификатор. „Изследване NAAT“ означава молекулярно изследване за амплификация на нуклеинови киселини, като например полимеразна верижна реакция с обратна транскриптаза (RT-PCR), циклично медиирана изотермична амплификация (LAMP) и техники с транскрипционно медиирана амплификация (TMA), използвани за откриване на наличието на рибонуклеинова киселина на SARS-CoV-2 (RNA).

т. 10.3.1.

Аналогичен на цифровия COVID сертификат на ЕС за преболедуване документ е документ, който удостоверява, че лицето е преболедувало COVID-19, и който е валиден за периода от 11-тия до 180-тия ден, считано от датата на проведеното изследване, вписана в документа. Документът трябва да съдържа имената на лицето, изписани на латиница, съгласно документа за самоличност, с който пътува, дата на раждане, дата на първия положителен резултат от PCR изследване или от бърз антигенен тест и положителен резултат (Positive), данни за лечебното заведение, извършило изследването (наименование, адрес или други данни за контакт) или за органа, издаващ документа и държавата, в която е направено изследването.

т. 10.4.

„Валиден цифров COVID сертификат на ЕС за изследване“ или аналогичен на него документ е документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизането в страната изследване по метода на полимеразна верижна реакция или отрицателен резултат от проведен до 48 часа преди влизането в страната бърз антигенен тест, считано от датата на пробонабиране, вписана в документа. Документът трябва да съдържа имената на лицето, изписани на латиница, съгласно документа за самоличност, с който пътува, дата на раждане, вид на изследването, изписан на латиница метод (PCR или RAT) и отрицателен резултат (Negative), дата и час на вземане на проба за изследване, търговско наименование и производител на теста (задължително за бързите антигенни тестове), наименование на лабораторията/лечебното заведение, извършило изследването, държава, в която е направено изследването и орган, издал сертификата/документа, а за сертификата на ЕС – и неговия уникален идентификатор.

т. 11.

За равностойни на цифровия COVID сертификат на ЕС се приемат и установените за еквивалентни от Европейската комисия с акт за изпълнение сертификати за COVID-19, издадени от трета държава в съответствие със стандарти и технологични системи, които са оперативно съвместими с рамката за доверие за Цифровия COVID сертификат на ЕС. Списъкът на държавите, чиито сертификати за ваксинация, изследване и преболедуване на COVID-19 се считат за равностойни на цифровия COVID сертификат на ЕС е посочен в Приложение № 4.

Справка:

Заповед № РД-01-733 от 27.08.2021 г. за определяне условията и изискванията за влизане в България, изм. и доп. със Заповед № РД-01-767 от 10.09.2021 г., Заповед № РД-01-794 от 24.09.2021 г., Заповед № РД-01-820 от 08.10.2021 г. и др.

Заповед № РД-01-856 от 19.10.2021 г. за въвеждане на временни противоепидемични мерки, изм. със Заповед № РД-01-861 от 21.10.2021 г.

ИМА ЛИ ЗНАЧЕНИЕ КОЯ ВАКСИНА Е ПОСТАВЕНА ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ЗЕЛЕН СЕРТИФИКАТ? 

Сертификати за ваксинация ще бъдат издавани на ваксинирани лица независимо от използваната ваксина срещу COVID-19. В сертификата ясно трябва да е посочено името на поставената ваксина.

За да могат да отменят ограниченията на свободното движение, държавите членки ще трябва да приемат само сертификати за ваксинация с ваксини, които са получили разрешение за търговия в ЕС. Държавите от ЕС може да решат (но не са длъжни да го направят) да отменят ограниченията за пътуващи, на които са поставени други ваксини, например ваксините, включени в списъка на СЗО за разрешаване на употреба при извънредни ситуации. Ако ви е поставена ваксина, която не е разрешена в ЕС, съветваме ви преди да отпътувате да проверите кои ваксини се приемат в страната от ЕС, която искате да посетите.

Напълно ваксинирани лица с цифров COVID сертификат на ЕС следва да бъдат освободени от свързани с пътуване тестове или карантина 14 дни след получаване на последната доза от ваксина срещу COVID-19, одобрена за целия ЕС. Същото важи за преболедувалите лица, които притежават сертификат.

За допълнителна информация:

www.ec.europa.eu

КОЙ ТРЯБВА ДА ЗАПЛАТИ ТЕСТОВЕТЕ ЗА COVID-19 НА РАБОТА?

Koгaтo зaĸoнът изиcĸвa oт paбoтoдaтeлитe дa ce пpaвят тaĸивa тecтoвe, тяxнo зaдължeниe e дa гo зaплaщaт.  Работодателят няма право да удържа от заплатите на работницте и служителите пари, които е дал за тестове. Те се вписват като разход на фирмата за грижа за служителя.

Paбoтoдaтeлят мoжe дa изиcĸвa oт paбoтниĸa и cлyжитeля cи дoĸyмeнт, чe e здpaв. Πpи пocтъпвaнeтo нa paбoтa ce изиcĸвa мeдицинcĸo, a  в зaĸoнa пишe, чe мoгaт дa ce изиcĸвaт и дpyги дoĸyмeнти – тoecт cepтифиĸaт зa вaĸcиниpaнe, тecт, c ĸaĸвoтo мoжe дa дoĸaжe, чe e здpaв. 

Тecтoвeтe зa ĸopoнaвиpyc влизaт в ocигypявaнeтo нa бeзoпacнa paбoтнa cpeдa зa xopaтa, ĸoeтo cъщo влизa в зaдължeниятa нa paбoтoдaтeлитe. Πpeдcтaвeтe cи, чe cте нa paбoтa, a ĸoлeгaтa ви в cтaятa нe e вaĸcиниpaн или тecтвaн – ĸaĸ ви ce ocигypявa бeзoпacнa cpeдa?

Eднa oт нaй-вaжнитe oтгoвopнocти нa paбoтoдaтeля e дa ocигypи бeзoпacни ycлoвия нa тpyд. B тoзи cмиcъл тoй e oтгoвopeн зa ycлoвиятa, пpи ĸoитo paбoти paбoтниĸът, мaĸap чe зaĸoнoдaтeлcтвoтo ни нe e cъздaвaнo в ycлoвиятa нa пaндeмия. Mнoгo oт paбoтoдaтeлитe ca длъжни пepиoдичнo дa извъpшвaт пpoфилaĸтични пpeглeди нa paбoтeщитe. Зaтoвa нямaмe пpичинa дa ĸaжeм, чe тecтът зa ĸopoнaвиpyc e paзличeн oт тoвa.

Koгaтo зaĸoнът изиcĸвa oт paбoтoдaтeлитe дa ce пpaвят тaĸивa тecтoвe, тяxнo зaдължeниe e дa гo зaплaщaт. 

Справка:

чл. 210 от КТ.

чл. 272 от КТ

Глава VIII на Кодекса на труда

Глава III на Закона за здравословни и безопасни условия на труд

МОЖЕ ЛИ РАБОТОДАТЕЛЯТ МИ ДА МЕ ЗАДЪЛЖИ ДА СЕ ВАКСИНИРАМ?

Както е известно на всички, ваксинирането срещу коронавирус (или срещу каквато и да е друго заболяване) е доброволно и право на всеки човек е да направи личен избор. Личният избор може да бъде продиктуван от всякакви причини – здравословни, религиозни, семейни, професионални и всякакви други причини, които са обективни или субективни и никой няма право да оказва влияние чрез натиск върху тях.

Правото на труд е уредено от редица международни, европейски и национални закони, като това право абсолютно никъде не е обвързано с решението на гражданите и предприетите от тях действия за ваксиниране или не.

Справка:

чл. 48 от Конституцията на Република България

чл. 23 от Всеобща декларация за правата на човека)

чл. 15 и чл. 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз

чл.4, ал.1, чл. 5 и чл. 17 от Закона за защита от дискриминация

§1, т.1 и 2 от допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация

РАБОТОДАТЕЛЯТ КУПУВА ПОСОБИЯТА ЗА БОРБА С COVID-19

Работодателят няма законовото право и не следва да прави удръжки от трудовото възнаграждение за подобни цели. Налагането на подобни „удръжки“ е грубо нарушение на трудовото законодателство.

В Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) законодателят е регламентирал общите задължения на работодателя относно осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд и те са:

• Да осигури здравословни и безопасни условия на труд в обекти, производства, процеси, дейности, работни места и при работното оборудване още с проектирането, изграждането (реконструкцията, модернизацията) и въвеждането им в експлоатация;

• Да подава годишна декларация в териториалната дирекция “Инспекция по труда” по адреса на регистрация на предприятието в срок до 30 април на следващата година;

• Да осигури на своите работници и служители медицинско обслужване от служба по трудова медицина;

• Да учреди комитет или група по условия на труд в предприятието или организацията и в техните структурни звена
• Да организира първоначално и ежегодно обучение на членовете на комитетите и групите по условия на труд;

• Да осигури на всеки работещ подходящо обучение по здравословни и безопасни условия на труд;
• Да направи оценка на риска за здравето и безопасността на работниците и служителите;

Всички разходи, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, са за сметка на работодателя.

Служителят има право да откаже изпълнението или да преустанови работата, когато възникне сериозна и непосредствена опасност за живота/здравето му, за което уведомява прекия си ръководител незабавно.

Справка:

чл. 210 от КТ.

чл. 272 от КТ

Глава VIII на Кодекса на труда

Глава III на Закона за здравословни и безопасни условия на труд

ИМАМЕ ПРАВО НА ОТПУСКА ПОРАДИ COVID-19

Когато поради обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 4 месеца трудов стаж.

Както е видно от разпоредбите в закона, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 4 месеца трудов стаж. Това право може да се реализира, при следните обективни предпоставки:

– обявено извънредно положение;

– обявена извънредна епидемична обстановка;

– заповед на работодателя за преустановяване работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители;

– заповед на държавен орган за преустановяване работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители.

В закона също е уредено, че работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка по искане на:

1. бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;

2. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;

3. работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;

4. работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;

5. работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;

6. трудоустроен работник или служител;

7. работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването.

Законодателят урежда също, че времето, през което се ползва този отпуск се признава за трудов стаж.

Обърнете внимание, че законът не е установил кой платен годишен отпуск се предоставя – дали за текущата година или такъв, който не е бил ползван в предходни години. Това е въпрос на преценка от страна на работодателя.

Справка:

чл. 173а, ал. 1, 2, 3 от Кодекса на труда КТ

НЕ МОГАТ ДА НИ УВОЛНЯТ, АКО ИМАМЕ COVID-19 

В закона в уточнено, че работодателят не може да връчи заповед за уволнение към момент, в който работник или служител е започнал ползването на разрешения му болничен. Закрилата на работника или служителя обаче не е приложима в случаите, когато, дори и да е бил в разрешен отпуск според издадения му болничен лист, работещият се е явил на работното си място, не е представил издадения болничен лист и не е уведомил работодателя, че се намира в надлежно разрешен отпуск поради болест.

Основанията, при наличието на които работодателят прекратява трудовия договор на работника или служителя с предизвестие, са регламентирани в Кодекса на труда. Правото на работодателя да прекрати трудовия договор с предизвестие означава, че той дължи предизвестие на работника или служителя.

Има случаи, в които работодателят не може да отправи предизвестие до работника или служителя – по време на ползването на отпуск, независимо от вида на отпуска (платен годишен, неплатен, поради временна неработоспособност и т.н.) или в други случаи, в зависимост от статута на работника или служителя (майка на дете до 3-годишна възраст, трудоустроен и др.), без да е дадено предварително разрешение на инспекцията по труда. В тези случаи се прилага закрилата при уволнение по Кодекса на труда.

Справка:

чл. 333 от Кодекса на труда

КАКВО ДА НАПРАВИМ, АКО СЕ ЗАРАЗИМ С COVID-19 НА РАБОТА?

Ако сте заразени с COVID-19, трябва незабавно да съобщите на работодателя си за неработоспособността си и да представите болничен лист за очакваната продължителност на заболяването. За да намалите разпространението на вируса, би било добре да информирате не само работодателя, но и колегите си за инфекцията.

Ако сте били в контакт със заразен човек, изяснете възможно най-бързо, дали трябва да бъдете поставен под карантина. Ако е необходимо да отсъствате от работа поради подозрение за зараза с COVID-19, отново трябва незабавно да уведомите Вашия работодател и да му представите удостоверение за неработоспособност.

КОГА СМЕ „КОНТАКТНИ ЛИЦА“ НА КОЛЕГИТЕ НИ С COVID-19?

За да бъдат определени кои от колегите са близки контактни на работник или служител с COVID-19, то може да заимстваме определението, съгласно актуалната дефиниция за това на Министерството на здравеопазването. Спрямо нея може да направим извод, че близък контактен колега на работното място се определя този, който:

1. работи в едно помещение в с работник или служител, диагностициран с COVID-19;

• е имал директен физически контакт с негов колега с COVID-19 (напр. ръкостискане);

• е извършил директен незащитен контакт с инфекциозни секрети на свой колега с COVID-19 (напр. при опръскване при кихане, допир до използвани от работника или служителя кърпички с голи ръце);

• е бил в директен (лице в лице) контакт с колега с COVID-19 на разстояние до 2 метра и продължителност над 15 мин.;

• е бил в престой в затворено помещение (напр. класна стая, офис, стая за срещи и др.) с работник или служител с COVID-19 за 15 мин. или повече време и на разстояние минимум 2 метра;

• е полагал директни медицински и други подобни грижи за работник или служител и с COVID-19 без препоръчаните лични предпазни средства или с евентуално нарушена цялост на личните превозни средства;

• е пътувал в самолет в близост до лице с COVID-19 (до две места във всички посоки), който е придружител при пътуване или лица, полагащи грижи, членове на екипажа, обслужващи дадения сектор, където седи заболелия (ако тежестта на симптомите при заболелия или негово преместване/движение сочи за по-голяма експозиция за близък контакт може да се определят и други или всички пътници в самолета).

При определяне на близките контактни на потвърден случай на COVID-19 на местоработата ни трябва да се има предвид всяко лице, осъществило контакт в рамките на 48 часа преди и до 14 дни след появата на симптомите при заболелия. Ако потвърденият случай е асимптоматичен, като контактен се определя всяко лице, осъществило контакт със случая в рамките на 48 часа преди до 14 дни след вземането на пробата, довела до лабораторното потвърждаване.

ПРИЗНАВАТ ЛИ СЕ БОЛНИЧНИТЕ ДНИ ЗА ТРУДОВ СТАЖ?

Кодексът на труда предвижда случаи, при които при наличие на трудово правоотношение за определено време, през което работникът и служителят не е работил, се признава за трудов стаж.

За трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят е ползвал неплатен отпуск за временна неработоспособност (болничен).

1. Ползваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина на заплащането им;

Припомняме, че работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето

2. Ползваните неплатени отпуски за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст

Справка:

чл. 351 от Кодекса на труда

чл. 352, ал.1 от Кодекса на труда

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ НА РАБОТНИК ПРИ СМЪРТ

В Кодекса на труда е предвидено, че трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие със смъртта на работника или служителя. В случай, че лицето към момента на прекратяване на трудовия договор на посоченото основание има придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

Тъй като обезщетението е дължимо от работодателя, при прекратяване на трудовия договор при смърт на работника, работодателят дължи обезщетението за придобито право на пенсиониране на наследниците на работника/служителя след представяне от наследниците на удостоверение за наследници.

Съгласно закона, при смърт на работника или служителя преди ползването на платен годишен отпуск на наследниците му се изплаща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск пропорционално на полагащия му се платен годишен отпуск до деня на смъртта.

Според Кодекса за социално осигуряване, при смърт на осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ и на наследствена пенсия.

Справка:

чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда

чл. 224 от Кодекса на труда

чл. 325, ал. 1, т. 11 от Кодекса на труда

чл. 43, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските

чл. 11, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване

ПРИ РАБОТА ОТ РАЗСТОЯНИЕ РАБОТОДАТЕЛЯТ ИМА ЗАДЪЛЖЕНИЕ ДА ВИ ОСИГУРИ СЛЕДНИТЕ НЕЩА

Ето кои са нещата, които работодателят трябва да ви осигури, ако работите от разстояние:

1. Необходимото за извършване на работата от разстояние оборудване, както и консумативи за функционирането му:

2. Програмно (софтуер) осигуряване;

3. Техническа профилактика и поддържане;

4. Устройства за комуникация с работника или служителя, извършващ работа от разстояние, включително интернет свързаност;

5. Защита на данните;

6. Информация и изисквания за работата с оборудването и поддържането му в изправност, както и за законовите изисквания и правила, в т.ч. такива на предприятието в областта на защитата на данните, които ще се използват по време на работата от разстояние;

7. Система за наблюдение, ако такава се налага да бъде монтирана на работното място и е получено писмено съгласие на работника или служителя за това; в тези случаи задължително се зачита правото му на лично пространство;

8. Други технически или документни пособия съгласно индивидуалния и/или колективния трудов договор.

9. В индивидуалния трудов договор може да се уговори използването на собствено оборудване на работника и служителя, както и всички права и задължения, произтичащи от това

10. Между работодателя и работника или служителя трябва да се уговарят условия за предотвратяване на злоупотреба, с предоставените му оборудване, интернет и комуникационни връзки.

11. При този вид работа работодателят изрично определя времето, през което работникът или служителят има задължение да е на разположение за осъществяване на комуникационна връзка със самия работодател или с неговите търговски партньори.

12. Действително отработеното време се отразява ежемесечно в документ по образец, утвърден от работодателя.

Справка:

Чл. 107и от Кодекса на труда

НАМАЛЯВА ЛИ ЗАПЛАТАТА ПРИ НАМАЛЕНО РАБОТНО ВРЕМЕ?

Работодателите масово предприемат действия по въвеждане непълно работно време, т.е. от 8-часов, работниците преминават на 4-часов работен ден, като по този начин искат да намалят и заплащането, което да бъде пропорционално на отработеното време. Имат ли обаче право работодателите да намаляват по този начин трудовото възнаграждение?

Едностранно въведеното непълно работно време не води и до едностранно намаляване на трудовото възнаграждение

Приетите промени чрез Закона за мерките и действията по време на извънредното положение дава право на работодателя да въведе непълното работно време с акт, заповед на работодателя, в която да бъде посочен период от време на работните часове, т.е. колко работни часа за деня да имат работниците, за кои от тях се отнася, както и някои други евентуални подробности. Заповедта се свежда до знанието на съответните работници и служители и вече е в действие.

Чрез тази заповед за намаляване на работното време обаче не може да се определи нов, намален размер на заплата, съответстваща на намалените работни часове.

Тук не става въпрос за спор дали размерът на възнаграждението следва да се намали. То обективно следва от намаленото едностранно от работодателя работно време. Въпросът обаче е как да бъде направено това.

Честата допускана грешка от работодателя е да определи в заповедта възнаграждение „пропорционално на отработеното време”, но това не съответства на Кодекса на труда.

Кодексът на труда в България предвижда, че изменение на размера на възнаграждението се допуска само и единствено по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение, работодателят и работникът могат да изменят договореното възнаграждение по трудовия договор. Клаузата, с която се изменя размерът на заплатата, изрично се посочват в допълнителното споразумение към трудовия договор.

В случай, че работникът или служителят не е съгласен с предложената от работодателя промяна в условията на възнаграждението и не подпише допълнителното споразумение, то не поражда правни последици. Остават да действат клаузите на подписания от двете страни досегашните условия на трудовия договор или допълнителното споразумение към него.

По отношение на размера на трудовото възнаграждение законът дава право на работодателят единствено и само едностранно да го увеличава.

Справка:

чл. 66, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда

чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса на труда

чл. 119 от Кодекс на труда

в чл.138а, ал. 2 от Кодекса на труда

чл. 272, ал. 1 от Кодекс на труда

чл. 210, ал. 4 от Кодекс на труда

Вижте още:

КАК СЕ НАПУСКА РАБОТА БЕЗ ПРЕДИЗВЕСТИЕ?

ПРАВОТО НИ НА ОТПУСКА ПОРАДИ COVID-19

ОТПУСК ПРИ КРЪВОДАРЯВАНЕ

РАЗЛИЧНО ЛИ Е ЗАПЛАЩАНЕТО ПРИ РАБОТА ОТ ВКЪЩИ

ОТПУСК ПРИ СМЪРТ НА БЛИЗЪК РОДНИНА

КОГА ИМАМЕ ПРАВО НА ОТПУСКА ЗА ПЪРВИЯ УЧЕБЕН ДЕН?