Какви са основните изменения в правната регулация и какво означава това за работещите и работодателите?
На 19 януари 2023г. Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Този закон урежда регулирането на достъпа до пазара на труда на работници – граждани на трети държави, включително извършването на дейност на свободна практика, осъществяването на правото на свободно движение в Република България на работници – граждани на друга държава – членка на Европейския съюз, заетостта на български граждани в чужбина, включително при свободното им движение в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство и др.
Какви са основните изменения в правната регулация и какво означава това за работещите и работодателите?
Преди всичко нека обърнем внимание, че целта на измененията е да бъде създадена ясна и прозрачна система за прием, която да осигури възможност за по-ефективно привличане на таланти и по този начин да постигне преодоляване на демографските предизвикателства, пред които е изправена България. Идеята на промените е също „Синята карта“ да се превърне в основния инструмент за привличане на висококвалифицирани работници, включващ по-бързи процедури, по-гъвкави и приобщаващи критерии за прием и по-широки права, включително и улеснена краткосрочна и дългосрочна мобилност.
Въвеждането на по-привлекателна и ефективна схема за привличане на висококвалифицирани работници от трети държави чрез промяна в условията и реда за издаване на „Синя карта на ЕС“, следва да популяризира България като дестинация за трудова миграция и би спомогнало за преодоляване на широко разпространения недостиг на квалифицирани работници в почти всички сектори на икономика. Наред с това, в контекста на военния конфликт в Украйна и трайните последици от него, актуализирането на трудово-миграционното право би дало решение за справяне с потока от висококвалифицирани специалисти, които са се насочили към България и искат да работят в страната ни.
Намаляване на задължителния срок за заетост в България на лицето получило „Синя карта на ЕС“ – от 24 месеца на 12 месеца. В противоречие с целите на измененията на закона, това от своя страна означава, че се дава възможност притежателят на „Синя карта на ЕС“ вместо да работи 24 месеца или дори 48 месеца в България безпрепятствено да се премести в друга държава членка на ЕС. С новия закон се създаде и възможност на лицата още през първата година от получаването на „Синя карта на ЕС“ да пребиват в друга държава-членка 90 дни в рамките на период от 180 дни без виза, разрешение за работа или друго разрешение, което отваря широко вратата на българският пазар на труда.
По настояване на синдикатите, в изменението на закона не се промени рамката в размера на трудовото възнаграждение на притежателите на „Синята карта на ЕС“ за висококвалифицирани специалисти от 1,5, вместо 1,3 от средната работна заплата за предходните 12 месеца в страната, каквото бе предложението на народните представители. С промените в закона се даде и възможност на притежателите на „Синя карта на Европейския съюз“ да изпълнява трудовите си задължения в режим на работа от разстояние при условията и по реда, определени с Кодекса на труда в България.
Вижте още:
СТАИ ЗА ЛИЧНА ХИГИЕНА И ПОЧИВКА НА ЖЕНИ И СТАИ ЗА ПОЧИВКА НА БРЕМЕННИТЕ ЖЕНИ
СТОЯ НА РАБОТА СЛЕД РАБОТНО ВРЕМЕ.Това е нарушение на закона!
НЕ ПОЛЗВАМ ОБЕДНАТА СИ ПОЧИВКА. Това е нарушение на закона!
РАБОТЯ ПО ВРЕМЕ НА ОТПУСКА. Това е нарушение на закона!
НАЗНАЧЕН СЪМ НА ЕДНА ДЛЪЖНОСТ, А РАБОТЯ ДРУГО. Това е нарушение на закона!
