По-голям размер на този вид отпуска може да се уговори в колективния трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение.
Съгласно Кодекса на труда, работниците и служителите с трайно намалена работоспособност от 50 и над 50% имат право на платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни.
Тоест тези лица имат право на 6 дни повече от нормалния основен платен годишен отпуск установен в минимален размер от кодекса на труда на 20 работни дни заради това, че са с трайно намалена работоспособност.
Отпускът, на който имат право работници и служители с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, по съществото си е основен платен годишен отпуск и се ползва на специално предвидено за това правно основание (в 26 –те работни дни са включени и 20- те работни дни по чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда).
По-голям размер на този вид отпуска може да се уговори в колективния трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение.
Предвиденият платен годишен отпуск, в размер не по-малко от 26 работни дни, се явява основен за работниците и служителите с 50 и над 50 на сто загубена работоспособност и те имат право на него отделно и независимо от правото им на допълнителен платен годишен отпуск за ненормиран работен ден.
Според закона работодателят, след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите, може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден, поради особения характер на работата.
Със своя заповед работодателят определя списъка на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден. Работниците и служителите, за длъжностите на които работодателят е установил ненормиран работен ден, при необходимост са длъжни след изтичането на работното време да изпълняват трудовите си задължения.
Извършената от тях „в повече“ работа се компенсира с допълнителен отпуск, а когато необходимостта изисква да се работи в почивни и празнични дни – с увеличено възнаграждение за извънреден труд. Минималният размер на допълнителния платен годишен отпуск за работа при ненормиран работен ден е 5 работни дни, като по-голям размер може да се уговаря в колективен или индивидуален трудов договор.
Следователно, ако длъжността на лицето е включена в такъв списък, то ще има право на допълнителен платен годишен отпуск в размер не по-малък от 5 работни дни, а в по-голям размер, ако това е уговорено в колективния или индивидуалния трудов договор.
В заключение следва да се има предвид, че предвиденият платен годишен отпуск, в размер не по-малко от 26 работни дни, се явява основен за работниците и служителите с 50 и над 50 на сто загубена работоспособност и те имат право на него отделно и независимо от правото им на допълнителен платен годишен отпуск за ненормиран работен ден, установен в разпоредбите на Кодекса на труда.
Справка:
чл. 155-156 от Кодекса на труда
чл. 139а от Кодекса на труда
чл. 319 КТ чл. 7 от Кодекса на труда
Вижте още:
УДРЪЖКИ ОТ ЗАПЛАТА СЕ ПРАВЯТ САМО В ТЕЗИ СЛУЧАИ
ПРАВАТА НИ ПРИ РАБОТА С КОМПЮТЪР И ВИДЕОДИСПЛЕИ
НОЩЕН ТРУД – САМО СЛЕД МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕД
ПЛАТЕН ОТПУСК ЗА ОБУЧЕНИЕ. КОГА ИМАМЕ ПРАВО?
СПИРА ЛИ ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО ЗА БЕЗРАБОТИЦА, АКО РАБОТЯ НА ГРАЖДАНСКИ ДОГОВОР?
