Голяма част от гражданите не правят разлика между двете понятия, въпреки че те са съвсем различни по значение.
Трудов стаж по смисъла на Кодекса на труда е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в Кодекса на труда или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. Трудов стаж е и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението.
В допълнение е необходимо да се имат предвид и разпоредбите на закона, регламентиращи случаите:
- при които времето по трудово правоотношение се признава за трудов стаж, без работникът или служителят да е работил;
- признаване на трудов стаж при недействително трудово правоотношение;
- при които времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, се признава за трудов стаж.
Трудовият стаж е юридически факт, с настъпването на който възникват определени права на работника или служителя, напр. правото на ползване на платен годишен отпуск, на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест, обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. с този вид стаж е свързано придобиването и упражняването на определени права по трудовото законодателство.
Придобиването на професионален опит е постоянен процес на повишаване на професионалната квалификация на работника или служителя в процеса на труда при изпълнение на възложената работа, учейки се в нея и чрез нея, и като натрупва по този начин нови професионални знания и практически умения. „Придобитият опит“ се състои в придобиване на нови знания, умения, сръчности, рефлекси, с които изпълнението на работата става по-сигурно, по-качествено, като тези нови знания и умения допринасят по-голяма резултатност и полза на работодателя. Чрез придобития опит се повишава качеството на предоставената работна сила от работника или служителя на разположение на работодателя за ползването й при полагането на труда. С неговото придобиване се изпълнява и призивът на Европейския съюз „обучение през целия живот.“
Справка:
чл. 352, чл. 353 и чл. 354 от Кодекса на труда
Вижте още:
ОТСТРАНЯВАНЕ ОТ РАБОТА ПРИ УПОТРЕБА НА АЛКОХОЛ
КОГА И КАК МОЖЕ ДА НИ ТЕСТВАТ С „ДРЕГЕР“ НА РАБОТА?
ИМА ЛИ ДОПУСТИМА ГРАНИЦА ЗА АЛКОХОЛ В КРЪВТА НА РАБОТНОТО МЯСТО?
ПРИЗНАВАНЕ НА ТРУДОВ СТАЖ, НАТРУПАН В ДРУГА ДЪРЖАВА
