Срокът на разрешението по този режим е в зависимост от качеството и функциите на работниците и служителите.
Вътрешнокорпоративният трансфер е временното преместване с цел работа или обучение на работник – гражданин на трета държава, от предприятие със седалище или адрес на управление извън територията на Република България, с което гражданинът има сключен трудов договор, в поделение на предприятието или в предприятие, принадлежащо към същата група от предприятия, със седалище или адрес на управление на територията на Република България“.
Спрямо закона „група от предприятия“ са две или повече свързани предприятия, като: едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка.
Режимът се свързва с това, че гражданин на трета държава работи в предприятие, част от група предприятия, установено в държава-членка на ЕС или държава – страна по Споразумението за ЕИП или Конфедерация Швейцария, което го изпраща в предприятие в България, което е част от същата група предприятия.
Разрешението за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, с право на продължително пребиваване, се издава от Министерството на вътрешните работи. В него се съдържа и издаваното от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение за разрешаване на достъпа до българския пазар на труда.
Срокът на разрешението по този режим е диференциран в зависимост от качеството и функциите на работниците и служителите и обхваща две групи, посочени в закона:
- три години за работещите като ръководители и специалисти;
- една година – за работещите като служители-стажанти.
Разпоредбата на закона в България предоставя възможност на членовете на семейството на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, да работят по трудово правоотношение и да осъществяват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиваване на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда.
Справка:
чл. 31-35 от Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
чл. 33р от Закон за чужденците в Република България
Вижте още:
РАЗЛИЧНО ЛИ Е ЗАПЛАЩАНЕТО, АКО РАБОТЯ „ХОУМ ОФИС“?
УЧЕНЕТО В УНИВЕРСИТЕТ НЕ СЕ ЗАЧИТА ЗА „КЛАС“
ЗАЧИТАНЕ НА ТРУДОВ СТАЖ СЛЕД РАБОТА В ЧУЖБИНА
ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ПОДБОР ПРИ УВОЛНЕНИЕ