• Трудово право

Какво е вътрешнокорпоративен трансфер на работници и служители?

д-р Тодор Капитанов

Срокът на разрешението по този режим е в зависимост от качеството и функциите на работниците и служителите.

Pixabay

Вътрешнокорпоративният трансфер е временното преместване с цел работа или обучение на работник – гражданин на трета държава, от предприятие със седалище или адрес на управление извън територията на Република България, с което гражданинът има сключен трудов договор, в поделение на предприятието или в предприятие, принадлежащо към същата група от предприятия, със седалище или адрес на управление на територията на Република България“.

Спрямо закона „група от предприятия“ са две или повече свързани предприятия, като: едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка.

Режимът се свързва с това, че гражданин на трета държава работи в предприятие, част от група предприятия, установено в държава-членка на ЕС или държава – страна по Споразумението за ЕИП или Конфедерация Швейцария, което го изпраща в предприятие в България, което е част от същата група предприятия.

Разрешението за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, с право на продължително пребиваване, се издава от Министерството на вътрешните работи. В него се съдържа и издаваното от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение за разрешаване на достъпа до българския пазар на труда.

Срокът на разрешението по този режим е диференциран в зависимост от качеството и функциите на работниците и служителите и обхваща две групи, посочени в закона: 

  • три години за работещите като ръководители и специалисти;
  • една година – за работещите като служители-стажанти.

Разпоредбата на закона в България предоставя възможност на членовете на семейството на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, да работят по трудово правоотношение и да осъществяват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиваване на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда.

Справка:

чл. 31-35 от Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност

чл. 33р от Закон за чужденците в Република България

Вижте още:

РАЗЛИЧНО ЛИ Е ЗАПЛАЩАНЕТО, АКО РАБОТЯ „ХОУМ ОФИС“?

УЧЕНЕТО В УНИВЕРСИТЕТ НЕ СЕ ЗАЧИТА ЗА „КЛАС“

ЗАЧИТАНЕ НА ТРУДОВ СТАЖ СЛЕД РАБОТА В ЧУЖБИНА

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ПОДБОР ПРИ УВОЛНЕНИЕ

НАПУСКАНЕ ПОРАДИ НЕИЗПЛАЩАНЕ НА РАБОТНА ЗАПЛАТА

ИМАМ ЛИ ПРАВО НА ОТПУСКА ЗА ИМЕН ДЕН?

Предишна СтатияСледваща Статия

д-р Тодор Капитанов

д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право с над 10 г. практически опит. Консултира водещи компании и институции по въпросите за прилагане на трудовото законодателството и внедряване на изискванията на новите наредби.