Кое остана недовършено относно промяната в трудовото законодателство?
Въпреки нестабилната политическа обстановка, в средата на 2022 г. се приеха изменения и допълнения в Кодекса на труда в България, целящи сигурността и предвидимостта на трудовото правоотношение, като се запази неговата гъвкавост, както и подобряване на възможностите за съвместяване на трудовите и семейните задължения. Важна промяна в тази стъпка бе промяната в действащото законодателство, която да регламентира индивидуално право на бащата (осиновителя) на отпуск за отглеждане на дете с гарантирано право на обезщетение. Преди промените от 2022 г., от това право можеше да се ползва само майката. Чрез промените в Кодекса на труда бяха допълнени и някои от правата на работещите по отношение на информацията, която им предоставя работодателя при сключване на трудов договори, също и задължението на работодателят да предоставя информация относно възможностите и начините за напускане на работа, ако работещият пожелае това.
Законодателството вече дава възможност на работника или служителя да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорена забрана в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение поради защита на търговска тайна и/или предотвратяване на конфликт на интереси. Припомням, че преди промяната, причините за подобна забрана не бяха посочени, и по този начин всеки работодател субективно имаше право да възлага забрана за на работника или служителя да работи и на друго място. Разбира се, това съвсем не изчерпва промените, които бяха направени в Кодекса на труда през 2022 г.
Кое остана недовършено относно промяната в трудовото законодателство и защо е необходимо да се направят решителни стъпки към законовите изменения?
За съжаление, въпреки многото възможности от страна на управляващите и въпреки сериозните настоявания на работещите и представляващите ги синдикални организации, все още остава нерешен проблемът в законодателството със режимът на въвеждане на сумирано изчисляване на работното време, което по необясними причини в България се отклонява от международните изисквания, което на практика води до влошаване здравословните и безопасни условия на труд, отнемане част от обичайното свободно време на работещите и се нарушава балансът на времето, предназначено за труд, лично време и времето за семейството. Ето защо в законодателството спешно следва да се направят промени, с които максималната продължителност на седмичното работно време при сумирано изчисляване да бъде променена от 56 часа на 52 часа, и подобен режим на работа да бъде възможен само в производства с непрекъсваем режим на работа, както сочат европейските директиви и конвенции.
Не бъдат ли предприети мерки в тази насока, вероятността от социално напрежение сред работещите, изразявана чрез протестни действия в цялата страна, е изключително голяма. Наред с инфлацията и политическата криза в страната, едно подобни действия биха задълбочили допълнително и социалната криза в България. Това е още една допълнителна причина управляващите незабавно да предприемат действия в посока регулиране на Кодекса на труда съгласно изискванията на европейското законодателство.
Вижте още:
КОГА МОЖЕ ДА НИ НАЛОЖАТ ЗАПОР НА ЗАПЛАТАТА?
КАКВИ УДРЪЖКИ ОТ ЗАПЛАТАТА НИ МОЖЕ ДА ПРАВИ РАБОТОДАТЕЛЯТ?
КАКВИ ДОПЪЛНИТЕЛНИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ МОГАТ ДА ПОЛУЧАВАТ УЧИТЕЛИТЕ?
КАКВИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ НИ СЕ ПОЛАГАТ ОСВЕН ЗАПЛАТАТА?
