• Трудово право

Командироване от България в други държави

д-р Тодор Капитанов

Вижте спецификите при командироване на работници и служители от България в други държави.

Pixabay

КОМАНДИРОВАНЕ И ИЗПРАЩАНЕ НА РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ ОТ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ДРУГА ДЪРЖАВА – ЧЛЕНКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, В ДЪРЖАВА – СТРАНА ПО СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО, И В КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ В РАМКИТЕ НА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ

При командироване на работници или служители работодателят и работникът или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването.

Споразумението съдържа данни за страните и основанието за сключването му и определя:

1. характера и мястото на работа;

2. времетраенето на изменението на трудовото правоотношение чрез посочване на начална и крайна дата на командироването;

3. размера на основното и на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер;

4. условията за полагане на извънреден и на нощен труд и размера на заплащането им;

5. продължителността на работния ден и работната седмица, на дневната, междудневната и седмичната почивка, както и дните на официалните празници в приемащата държава;

6. размера на платения годишен отпуск;

7. финансови условия на командировката;

8. вида на транспортните средства и маршрута.

Дните на пътуване, почивните и празничните дни се включват в срока на командироването.

При изпращане на работници или служители в случаите по чл. 121а, ал. 2, т. 1 КТ предприятието, което осигурява временна работа, и работникът или служителят уговарят в трудовия договор условията на работа за работника или служителя в предприятието ползвател. Трудовият договор съдържа данни за страните и определя:

1. размера на основното и на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер;

2. условията за полагане на извънреден и на нощен труд и размера на заплащането им;

3. продължителността на работния ден и на работната седмица, на дневната, междудневната и на седмичната почивка, както и дните на официалните празници в приемащата държава;

4. размера на платения годишен отпуск;

5. други финансови условия

Пътните пари за отиването на работника или служителя до мястото на работа в другата държава и за връщането му обратно след изтичането на срока на командироването или изпращането, както и пътните пари, свързани с ползването на платения годишен отпуск за връщане на работника или служителя и за отиването му обратно до мястото на работа в другата държава, са за сметка на работодателя.

Пътуването може да се извърши със самолет, влак, лек автомобил, автобус, кораб или с други сухопътни, въздухоплавателни и плавателни превозни средства.

При пътуване със самолет работникът или служителят има право на билет икономична класа, освен при изпълнение на неотложни задачи, когато пътуването с билет икономична класа е обективно невъзможно.

При пътуване с личен или служебен автомобил на работника или служителя се изплаща равностойността на изразходваното гориво по разходни норми, определени от производителя на моторното превозно средство, и съпътстващите такси за платени магистрали и паркинг, свързани с автомобила.

Не се полагат пътни пари на работник или служител, когато ползва безплатно пътуване на друго основание.

Условията на труд не може да са по-неблагоприятни за работника или служителя от условията, установени в приемащата държава със законови, подзаконови или административни разпоредби, колективни трудови договори, арбитражни решения, обявени за общоприложими по съответния ред, включително по отношение на здравословните и безопасни условия на труд, условията на работа на непълнолетните лица, на бременните жени, на кърмачките и на лицата с намалена работоспособност.

Работодателят, съответно предприятието, което осигурява временна работа, и работникът или служителят не могат да договорят размер на трудовото възнаграждение, по-нисък от минималната работна заплата или от минималните ставки на заплащане, установени за същата или сходна работа в приемащата държава със законови, подзаконови или административни разпоредби, колективни трудови договори, арбитражни решения, обявени за общоприложими по съответния ред.

Елементите на трудовото възнаграждение се определят от законодателството на приемащата държава.

Работодателят или предприятието, което осигурява временна работа, е длъжен да начислява и да изплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата или минималните ставки на заплащане, установени за същата или сходна работа в приемащата държава, за целия срок на командироването или изпращането.

При уговаряне на условията на труд задължително се спазва принципът на равно третиране на мъжете и жените и недопускане на други форми на дискриминация.

Не се допуска командироване или изпращане на работник или служител, когато не е сключено споразумение по чл. 2, ал. 1 или трудов договор по чл. 3, ал. 1.

Работодателят, съответно предприятието, което осигурява временна работа, предварително писмено запознава работника или служителя с условията на работа в приемащата държава, публикувани на единния официален национален уебсайт на съответната държава, не по-късно от един работен ден преди началната дата на командироването, съответно датата, определена за постъпването му на работа в предприятието ползвател.

Вижте още:

В ПАРИ ИЛИ В НАТУРА СЕ ИЗПЛАЩАТ СОЦИАЛНИТЕ ПРИДОБИВКИ?

В КОИ СЛУЧАИ МОЖЕ ДА НЕ НИ ПЛАТЯТ ЦЯЛАТА ЗАПЛАТА

ГАРАНТИРА ЛИ ЗАКОНЪТ ИЗПЛАЩАНЕТО НА ЗАПЛАТАТА НИ?

ПРИ КАКВИ УСЛОВИЯ МОЖЕ ДА ПОЛУЧАВАМЕ „БОНУСИ“ КЪМ ЗАПЛАТАТА?

КОГА МОЖЕ ДА НИ НАЛОЖАТ ЗАПОР НА ЗАПЛАТАТА?

КАКВИ УДРЪЖКИ ОТ ЗАПЛАТАТА НИ МОЖЕ ДА ПРАВИ РАБОТОДАТЕЛЯТ?

Предишна СтатияСледваща Статия

д-р Тодор Капитанов

д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право с над 10 г. практически опит. Консултира водещи компании и институции по въпросите за прилагане на трудовото законодателството и внедряване на изискванията на новите наредби.