Трудовият договор поражда специфично правоотношение, регулирано от специален нормативен акт – Кодекса на труда.
Един от най-често задаваните въпроси в практиката е дали е възможно собственика на еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) да назначи себе си на трудов договор на определена длъжност. Например превозвач, собственик на ЕООД да назначи себе си на длъжност шофьор, с цел да ползва право на командировъчни, социално осигуряване и другите видове защити, които осигурява трудовия договор.
Трудовият договор е двустранен договор. Той се сключва между страни, от които едната има качеството работодател, а другата – работник или служител. В Кодекса на труда е установено кой е работодател. За всяка от страните по трудовото правоотношение възникват насрещни права и задължения.
Трудовият договор поражда специфично правоотношение, регулирано от специален нормативен акт – Кодекса на труда. Трудовото правоотношение е двустранно правоотношение, по което едно лице предоставя работната си сила на друго лице срещу възнаграждение по нормативно определени правила.
По своята същност то дефинитивно изключва възможността работодател и работник да бъде едно и също лице. В случай, че от двете страни на трудовия договор стои едно и също лице, няма възможност за обективен контрол по изпълнение на трудовите задължения и осъществяване на трудовите функции. Освен това липсва правен интерес едно и също лице да следи себе си за спазване на трудовата дисциплина по Кодекса на труда, тъй като, в случай че установи нарушение, то следва да наложи само на себе си дисциплинарно наказание, след което да има правната възможност да оспорва собствената си заповед по съдебен ред.
По принцип работникът или служителят по трудов договор работи под контрола и указанията на работодателя. Следователно,предвид спецификата на правоотношението по предоставянето на работна сила срещу заплащане на определено възнаграждение, не може да сключите трудов договор сам със себе си.
Следва да уточним и разликата между трудовия договор и договорът за управление и контрол. Договорът за управление и контрол е договор, чрез който търговското дружество възлага управлението на едно дружество с ограничена отговорност или на едно акционерно дружество на управителя – довереник. Този вид договор се урежда не чрез Кодекса на труда, а посредством Търговския закон. По силата на този договор управителят поема задължение да организира и ръководи дейността на дружеството на свой риск и в унисон с действащото законодателство, дружествения договор, респ. устав, както и решенията на Общото събрание на съдружницит и др., като отговаря за дружествените работи и представлява дружеството пред трети лица. С този договор се възлага постигането на един определен резултат, т.е. говорейки за договор за управление и контрол визираме договор на гражданското право, с който се уреждат отношенията между два равнопоставени гражданскоправни субекта, а не трудов договор, при който служителят се задължава да предоставя работната си сила на работодателя.
Справка:
§ 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда
чл. 141, ал. 7 от Търговския закон
241, ал. 6 от Търговския закон
чл. 244, ал. 7 от Търговския закон
Вижте още:
КОГА МОЖЕ ДА НИ НАЛОЖАТ ЗАПОР НА ЗАПЛАТАТА?
КАКВИ УДРЪЖКИ ОТ ЗАПЛАТАТА НИ МОЖЕ ДА ПРАВИ РАБОТОДАТЕЛЯТ?
КАКВИ ДОПЪЛНИТЕЛНИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ МОГАТ ДА ПОЛУЧАВАТ УЧИТЕЛИТЕ?
КАКВИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ НИ СЕ ПОЛАГАТ ОСВЕН ЗАПЛАТАТА?
