Законът урежда възможността държавният служител да отложи ползването на част от платения годишен отпуск за следващата календарна година.
Правото на отпуск е основно конституционно право на работниците и служителите, което е уредено от Конституцията на Република България. В нея е записано, че работниците и служителите имат право на почивка и отпуск при условия и по ред, определени със закон. Правото на отпуск е пряко свързано с основното конституционно право на труд, когато правото на труд се реализира чрез трудово или служебно правоотношение. Условията и редът за реализирането на правото на отпуск по отношение на държавните служители са уредени от Закона за държавния служител.
Какво се случва в ситуациите, когато държавен служител отлага ползването на платения си годишен отпуск няколко поредни години и следва ли при прекратяване на служебното му правоотношение да му се изплати обезщетение за неизползваните отпуски, отговаря д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право.
Законът урежда възможността държавният служител да отложи ползването на част от платения годишен отпуск за следващата календарна година. Това право следва да се упражни чрез писмено искане до органа по назначаването. Следва да се отбележи, че на това основание служителят може да отложи част, а не целия платен годишен отпуск.
Законът предвижда и втора възможност ползването на платения годишен отпуск да се отложи – когато през календарната година, за която се отнася, държавният служител не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск. В този случай се отлага ползването както на целия, така и на част от платения годишен отпуск.
Преди години в заокна бе въведено погасяване на правото на ползване на платения годишен отпуск. Това означава, че когато е невъзможно да се ползва платен годишен отпуск от предходни календарни години, правото на реално ползване на платен годишен отпуск се отнема.
Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.
В случай че платеният годишен отпуск или част от него е отложен, правото на държавния служител на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.
При прекратяване на правоотношението платеният годишен отпуск се компенсира с парично обезщетение. Правото на обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение замества реалното ползване на платения годишен отпуск и съществува, доколкото служителят има право на отпуск. При прекратяване на служебното правоотношение държавният служител има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.
Редно е да спомена, че съгласно закона, държавният служител при прекратяване на служебното правоотношение на основание има право на парично обезщетение за неизползвания до края на 2009 г. платен годишен отпуск, след като правото на ползване не е погасено по давност. Това е така, защото измененията на закона, които уреждат настоящата ситуация се извършиха през 2011 г., което означава, че преди това в сила са били предходните разпоредби и за този минал период се прилагат действащите тогава законови норми.
Справка:
чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република България
чл. 56-59а, чл. 61 от Закона за държавния служител
Вижте още:
ЗАКОННО ЛИ ДА СЕ РАБОТИ В ПОЧИВНИТЕ ДНИ?
ЗАКОННО ЛИ Е ДА СЕ НАМАЛЯТ ПАРИТЕ ЗА „КЛАС“ ПРОСЛУЖЕНО ВРЕМЕ?
ЗАЩИТА ОТ УВОЛНЕНИЕ ПО ВРЕМЕ НА РАБОТА НА ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК
ИМА ЛИ ПРАВО ШЕФЪТ ДА ПРЕКЪСНЕ ОТПУСКАТА?
КАКВО СЕ СЛУЧВА, АКО СЪДЪТ УСТАНОВИ, ЧЕ СТЕ УВОЛНЕНИ НЕЗАКОННО?
