При всички случаи недопускането на работа е създаване на всякакви пречки или неотстраняване на пречки за изпълнение на трудовите задължения.
Недопускането до работа е ограничаване на служителя да полага труд.
Недопускането може се осъществява по различни начини. Например отказ на достъп до мястото на работа или работното място, отказ да се създадат необходимите условия за работа (например липса на достъп съоръжения, машини, които работникът или служителят работи), непредоставяне на определени инструменти, машини, защитно облекло и др.
При всички случаи недопускането на работа е създаване на всякакви пречки или неотстраняване на пречки за изпълнение на трудовите задължения.
При незаконосъобразното недопускане до работа работодателят дължи обезщетение.
Работодателят дължи обезщетение на работника или служителя при недопускането му на работа в две хипотези:
- При „първоначално” недопускане на работа – когато е възникнало трудово правоотношение между страните и работникът или служителят се яви в законоустановения седемдневен срок или в срока, уговорен между страните, за да постъпи на работа, а работодателят не го допусне да изпълнява трудовите си задължения.
Дължимото обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение за длъжността от деня на явяването на работника или служителя, за да постъпи на работа, до неговото действително допускане на работа.
- При „последващо” недопускане на работа – когато след като е започнало изпълнението на задълженията по възникнало трудово правоотношение, работодателят не допуска работника или служителя да осъществява трудовата си функция (напр. след прекратяване на ползването на законоустановен отпуск).
Размерът на дължимото обезщетение се определя от брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на незаконното недопускане на работа.
Обезщетението при недопускане на работа подлежи на данъчно облагане.
Справка:
по чл. 213 КТ
Вижте още:
МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ПОВИШИ ЗАПЛАТА НИ ПО ВРЕМЕ НА ОТПУСКА?
КАКВА Е РАЗЛИКАТА МЕЖДУ „ТРУДОВ СТАЖ“ И „ПРОФЕСИОНАЛЕН ОПИТ“?
ЗАПЛАЩАНЕ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОБЩЕСТВЕНИ И ДРУГИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
ЗАПЛАЩА ЛИ СЕ „КЛАС“ ПРИ ВТОРИ ТРУДОВ ДОГОВОР?
