Правото на обезщетение при пенсиониране на работниците и служителите е уредено в Кодекса на труда на Република България.
При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
Обезщетението не подлежи на данъчно облагане.
В закона изрично е посочено, че обезщетението при пенсиониране се дължи на работещия, ако той отговаря на условията, независимо от основанието за прекратяването на трудовото правоотношение.
Следователно, ако работещия отговоря на условието да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, той има право на обезщетението, дори едновременно с това да е в отпуск поради временна неработоспособност (болничен).
Тези условия се прилагат и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване.
Обезщетението се изплаща от работодателя, само когато към датата на прекратяване на трудовия договор работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Обезщетението не подлежи на данъчно облагане.
Дали работник следва да получи това обезщетение, ако е работил на две места, съответно от единия и от другия работодател?
Съгласно закона, това обезщетението се изплаща само веднъж. Следователно работникът ще има право на обезщетение при пенсиониране при прекратяване на основния трудов договор, ако към датата на прекратяване отговаря на условието да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В нормативните разпоредби липсва правно основание работодателят по допълнителния трудов договор да изплаща обезщетението при прекратяването му.
Справка:
чл.8, ал.3 от Кодекса на труда
чл. 222 от Кодекса на труда
чл. 228, ал. 2 от Кодекса на труда
чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда
Вижте още:
КАКВА Е РАЗЛИКАТА МЕЖДУ „ТРУДОВ СТАЖ“ И „ПРОФЕСИОНАЛЕН ОПИТ“?
ЗАПЛАЩАНЕ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОБЩЕСТВЕНИ И ДРУГИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
ЗАПЛАЩА ЛИ СЕ „КЛАС“ ПРИ ВТОРИ ТРУДОВ ДОГОВОР?
БАВЯТ ВИ ЗАПЛАТАТА? МОЖЕ ДА НАПУСНЕТЕ БЕЗ ПРЕДИЗВЕСТИЕ
ВЛИЯЕ ЛИ ПРЕПОРЪКАТА ОТ ШЕФА ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЗАПЛАТАТА?
ЗАКОННО ЛИ Е ПОЛЗВАНЕТО НА ЛИЧЕН АВТОМОБИЛ ЗА СЛУЖЕБНИ ЦЕЛИ?
