Ето какви са общите условия за достъп до пазара на труда на чужденци – граждани на трети държави на територията на България.
Нормативната уредба на условията и реда за достъп до пазара на труда на чужденци – граждани на трети държави на територията на Република България се съдържа в Глава втора на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ).
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗТМТМ, на гражданин на трета държава се разрешава достъп до пазара на труда, когато:
1. има трудов договор с местен работодател;
2. е командирован или е изпратен в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България;
3. е преместен по вътрешнокорпоративен трансфер;
4. извършва дейност на свободна практика.
В чл. 5 ал. 2 от ЗТМТМ е уредено, че нов достъп до пазара на труда за един и същ работник – гражданин на трета държава, който не е регистриран в Агенцията по заетостта като търсещо работа лице по този закон, се разрешава, когато има прекъсване на заетостта за период, не по-кратък от:
1. три месеца за сезонни работници – след достигането на максимално допустимия срок от 9 месеца в рамките на всеки период от 12 месеца;
2. шест месеца – след изтичането на срока на вътрешнокорпоративния трансфер по чл. 32, ал. 2 от ЗТМТМ;
3. шест месеца – от датата на отнемането на предишното разрешение за извършване на дейност на свободна практика по чл. 44, ал. 1 от ЗТМТМ .
Условията и редът за допускане на командировани или изпратени работници и служители от трети държави в Република България в рамките на предоставяне на услуги се определят с наредба на Министерския съвет (чл.5, ал. 3 от ЗТМТМ).
Съгласно чл. 6 от ЗТМТМ, трудовите и осигурителните отношения на работниците – граждани на трети държави, наемани от местни работодатели, както и на извършващите дейност на свободна практика се уреждат при условията и по реда на българското трудово и осигурително законодателство.
В разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗТМТМ се уточнява, че достъп до пазара на труда на работници – граждани на трети държави, се разрешава за заемането на длъжности, за които не се изисква българско гражданство, когато:
1. общият брой на гражданите на трети държави с разрешено продължително пребиваване, работещи за местния работодател, в предходните 12 месеца не надвишава 20 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение, а за малки и средни предприятия по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за малките и средните предприятия – 35 на сто;
2. предлаганите условия на труд и заплащане не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд;
3. гражданинът на трета държава притежава специализирани знания, умения и професионален опит, необходими за съответната длъжност.
Работниците – граждани на трета държава, с разрешен достъп до пазара на труда могат да работят по трудово правоотношение или като командировани или изпратени в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България – само за конкретното юридическо или физическо лице, и за посочените в разрешението, издадено от компетентните органи, място, длъжност и срок на работа (чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ). Съгласно ал. 3 от същата разпоредба, условията и редът за упражняване на регулирана професия в Република България от граждани на трети държави по трудово правоотношение или като самостоятелно заети лица се определят съгласно Закона за признаване на професионални квалификации. Агенцията по заетостта осигурява информация относно всички документи, необходими за регистрация на заетостта и за предоставяне на достъп до пазара на труда по чл. 40 и 44, включително за правата и задълженията за работника – гражданин на трета държава, както и информация за документите, касаещи заетостта по чл. 24и, 24к, 33к и 33п от Закона за чужденците в Република България (чл. 7, ал. 4 от ЗТМТМ). Условията и редът за предоставяне и подновяване на достъпа до пазара на труда по ал. 1 се определят със Закона за чужденците в Република България – чл. 7, ал. 4 от ЗТМТМ.
Спрямо разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗТМТМ, право на достъп до пазара на труда нямат работници – граждани на трети държави, които:
1. имат виза за краткосрочно пребиваване в Република България, освен в случаите на сезонна работа по чл. 24, ал. 2 от ЗТМТМ;
2. имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, 6 – 8, 10, 14, 16, 19 и 20 от Закона за чужденците в Република България.
В чл. 8, ал. 2 от ЗТМТМ е уточнено, че право на достъп до пазара на труда на основание извън посочените в ал. 1 може да получат работници – граждани на трети държави, които законно пребивават на територията на Република България, когато са:
1. лица от български произход – до получаване на разрешение за постоянно пребиваване;
2. лица, работили в предходен период, преди подаване на заявлението за достъп до пазара на труда, при условията на международен договор, по който Република България е страна;
3. лица, работили без разрешение за работа при условията на чл. 9, ал. 3 от ЗТМТМ – при продължаване на заетостта над три месеца;
4. членове на семейство на продължително пребиваващ в Република България чужденец – гражданин на трета държава.
Лицата по чл. 8, ал. 2, т. 1 от ЗТМТМ, може да упражняват заетост след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона (чл. 8. ал. 3 от ЗТМТМ).
Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗТМТМ урежда случаите, в които не се изисква разрешение за достъп до пазара на труда за работници – граждани на трети държави:
1. посочени в чл. 88 от Кодекса на търговското корабоплаване;
2. с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България и членовете на техните семейства;
3. с предоставено право на убежище или с предоставена международна закрила в Република България по реда на Закона за убежището и бежанците и членовете на техните семейства;
4. за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна;
5. които са членове на семейство на български граждани;
6. които са членове на семейство на гражданин на държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно движение;
7. които са акредитирани като членове на чуждестранни дипломатически, консулски и търговски представителства, както и на представителства на международни организации в Република България;
8. официално акредитирани в Република България кореспонденти на чуждестранни средства за масово осведомяване;
9. ползващи се с правата по чл. 29, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците;
10. търсещи убежище или международна закрила – за трудова дейност, организирана в центровете на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет;
11. ползващи се с правата по чл. 44а, ал. 4 от Закона за чужденците в Република България – до осъществяване на експулсирането;
12. ползващи се с правата по чл. 25 от Закона за борба с трафика на хора.
Заетостта на членовете на семейства по чл. 9, ал. 1, т. 2, 5 и 6 от ЗТМТМ, както и на лицата по чл. 9, ал. 1, т. 9, 11 и 12 от ЗТМТМ се декларира по ред, определен в правилника за прилагане на закона (чл. 9, ал. 2 от ЗТМТМ). Работник – гражданин на трета държава, командирован или изпратен в Република България от чуждестранния му работодател за срок до три месеца в рамките на 12 месеца, може да изпълнява определени задачи без разрешение за работа въз основа на еднократна регистрация в Агенцията по заетостта (чл. 9, ал. 3 от ЗТМТМ). Работник – гражданин на трета държава, командирован или изпратен в Република България от чуждестранния му работодател за срок до 6 месеца в рамките на 12 месеца, може да изпълнява определени задачи, свързани с контрола и координацията по изпълнението на договор за туристически услуги между чуждестранен туроператор и български туроператор или хотелиер, без разрешение за работа, въз основа на еднократна регистрация в Агенцията по заетостта (чл. 9, ал. 4 от ЗТМТМ). Условията и редът за регистрация по чл. 9, ал. 3 и 4 от ЗТМТМ се определят с правилника за прилагане на закона – чл. 9, ал. 5 от ЗТМТМ.
Вижте още:
ПРИЗНАВАТ ЛИ СЕ БОЛНИЧНИТЕ ДНИ ЗА ТРУДОВ СТАЖ?
КАКВО СЕ ПРАВИ ПРИ НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕ?
РИСКОВО ЛИ Е ТРУДОВ ДОГОВОР В ПОЛЗА НА РАБОТОДАТЕЛЯ?
СТРУВА ЛИ СИ РАБОТА НА СРОЧЕН ДОГОВОР?
