Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година.
Съгласно чл. 155 от Кодекса на труда (КТ) всеки работник или служител има право на основен платен годишен отпуск в размер от минимум 20 работни дни. При постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платен годишен отпуск, когато придобие най-малко 4 месеца трудов стаж (чл. 155, ал. 1 от КТ). Достатъчно е тези първоначални 4 месеца трудов стаж да бъдат веднъж натрупани, без значение по колко трудови правоотношения ще стане това или при колко различни работодатели, за да може лицето да ползва платен годишен отпуск по реда, предвиден за това. Някои категории работници и служители, поради и в зависимост от особения характер на работата, която извършват, имат право на удължен платен годишен отпуск, в който са включени двадесетте дни основен платен годишен отпуск (чл. 155, ал. 5, изр.1), а категориите работници и служители и минималният размер на този отпуск се определят от Министерския съвет – в чл. 24-31 от НРВПО.
Съгласно чл. 70, ал. 3 от КТ през времето на изпитването страните имат всички права и задължения както при окончателен трудов договор – относно работното време, отпуски, заплащането на труда, спазването на трудовата дисциплина и пр. При това положение съгласно чл. 172 от КТ платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части. Спрямо чл. 173, ал. 1 КТ платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Законът не предвижда императивни процедури, форми и образци за осъществяване на ползването на платения отпуск. В практиката се прилага връчване на писмен документ (чл. 22, ал.2 от НРВПО) в свободен текст до работодателя – заявление/молба за ползване на отпуск. Не са рядкост и случаите в практиката, в които работодателят е изготвил вътрешнофирмени образци за заявяване на писмено желани от страна на работниците за ползване на платен годишен отпуск. Въз основа на този документ работодателят издава и връчва на работника или служителя заповед за разрешаване на отпуска. В много предприятия прекият ръководител на съответното звено (цех, отдел или дирекция) парафира (подписва) разрешителната заповед преди ръководителя на цялото предприятие. Тази практика е удачна с оглед на това, че прекият ръководител е най-добре запознат с натовареността на звеното и състоянието на работната сила във всеки момент и това е превантивен механизъм за обезпечаване на нормалното протичане на работния процес.
Според чл. 173, ал. 5 от КТ работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 от КТ. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск.
Разпоредбата на чл. 176 от КТ урежда случаите, при които е възможно отлагането на ползването на платен годишен отпуск за следваща календарна година, а именно: от работодателя – поради важни производствени причини и от работника или служителя – когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Редът за отлагането на платения годишен отпуск е регламентиран в Наредбата за работното време, почивките и отпуските. В чл. 176, ал.1, т.2 от КТ е предвидено отлагане от работника или служителя – когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. В този случай може да се отложи целият или част от платения годишен отпуск. В случай, че работодателят отлага ползването на отпуска по чл. 176, ал.1, т.1 КТ, то на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск, т.е по реда на чл. 176, ал.1, т.1 от КТ работодателят може да отложи половината от годишния платен отпуск. Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага (чл.176, ал.2 от КТ). Работникът/служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително, когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска през първите 6 месеца на следващата календарна година, за която се отнася (чл.176, ал.3 от КТ).
Поначало работникът или служителят не може да бъде принуден от работодателя против волята си да използва своя платен годишен отпуск. Разпоредбата на чл. 173, ал. 4 КТ предвижда, че работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители (едновременното ползване на отпуска от всички работници и служители следва да е предвидено в нормативен акт или в правилника за вътрешния трудов ред – чл. 37б, ал. 1, т. 2 от НРВПО), както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага (поканата трябва да бъде в писмен вид – чл. 37б, ал. 1, т. 3 от НРВПО).
Спрямо новата разпоредба на чл. 173а., ал. 1 от КТ (ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) когато поради обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 4 месеца трудов стаж.
Спрямо чл. 176а, ал. 1 от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. А когато платеният годишен отпуск е отложен по този ред, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му – чл. 176а, ал. 2 от КТ.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 70, ал. 4 от КТ, в срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът.
Вижте още:
ЗАПЛАЩАНЕ ПО ВРЕМЕ НА ПЛАТЕНА ОТПУСКА
КОГА ИМАМЕ ПРАВО НА ПЛАТЕН ОТПУСК?
ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА ПЛАТЕН ОТПУСК
ПОГАСЯВАНЕ ПРАВОТО НА ПОЛЗВАНЕ НА ОТПУСКА
ПОЛЗВАНЕ НА ОТПУСК ОТ НЕПЪЛНОЛЕТНИ И МАЙКИ
ПОЛЗВАНЕ НА ОТПУСК ПО ВРЕМЕ НА ПАНДЕМИЯ
