Когато срочният трудов договор е за срок до 1 година, срокът за изпитване задължително се определя максимум до 1 месец.
Сключването на трудов договор със срок за изпитване е обичайна и широко разпространена практика при започване на нова работа. Неговата главна особеност е, че през време на срока за изпитване, страната, в чиято полза (на работника/служители, на работодателя или в полза на двете страни) е уговорен срокът, може да прекрати договора без предизвестие до изтичане на уговорения срок. Достатъчно е ясно и недвусмислено да го изрази в писмена форма.
Не е необходимо страната, която има право да прекрати договора, да се мотивира по какъвто и да било начин. Прекратяването не подлежи на обжалване и на разглеждане по реда на трудовите спорове.
Законът допуска при първоначално възникване на трудовото правоотношение, окончателното приемане на работа да се предшества от трудов договор със срок за изпитване до 6 месеца.
От 1 август 2022г влезе в сила нова продължителност на срокът за изпитване за трудови договор с по-кратка продължителност от една година.
Действащата до август 2022 г. норма даваше възможност на страните да уговарят срок за изпитване общо до 6 месеца, независимо от продължителността на трудовия договор. С допълнението се регламентира, че когато трудовият договор е срочен и е с определен срок, по-кратък от една година, срокът за изпитване е до един месец. По този начин се предоставя възможност за определяне на срок за изпитване съобразно уговорената продължителност на работата.
Когато срочният трудов договор е за срок до 1 година, срокът за изпитване задължително се определя максимум до 1 месец.
Максималната продължителност на срока за изпитване е определена от закона до шест месеца или 1 месец, ако трудовия договор е със срок до една година. Той може да бъде сключен и за по-кратък срок, когато това е уговорено между страните в индивидуалния трудов договор.
Ако в трудовия договор не е посочена продължителността му, то се смята, че срокът за изпитване е 6-месечен. Това правило не се прилага, ако срокът на трудовия договор е за извършване на работа до една година. В подобни ситуации, ако трудовият договор е срочен и срокът му е една година или по-кратък, то продължителността на срока за изпитване се смята, че е един месец, при положение че конкретен срок не изрично посочен.
Важно е да се уточни, че началото на срока за изпитване започва да тече не от сключването на трудовия договор, а от постъпването на работа на работника или служителя т.е. от началото на реално изпълнение на неговите задължения.
Справка:
чл. 70 от Кодекса на труда
Вижте още:
ТРЯБВА ЛИ ДА НИ СЪКРАТЯТ, АКО ВЕЧЕ ИМАМЕ ПЕНСИЯ?
ПРИЗНАВАТ ЛИ СЕ БОЛНИЧНИТЕ ДНИ ЗА ТРУДОВ СТАЖ?
КАКВО СЕ ПРАВИ ПРИ НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕ?
РИСКОВО ЛИ Е ТРУДОВ ДОГОВОР В ПОЛЗА НА РАБОТОДАТЕЛЯ?
