Разберете имате ли право на парични обезщетения за безработица, ако ви съкратят по време на срока на изпитване.
Съгласно чл. 67 от Кодекса на труда (КТ), трудовият договор може да бъде сключен: 1. за неопределено време; 2. като срочен трудов договор. В чл. 70, ал. 1 от КТ е предвидено, че окончателното приемане на работа на работника или служителя може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Основното предназначение на срока за изпитване е страната, в чиято полза е уговорен да се увери, че работата е подходяща за съответното лице, че се изпълнява съгласно условията и изискванията, определени от работодателя. Срокът за изпитване не е срок на договора. Трудовият договор може да бъде сключен за неопределено време или като срочен трудов договор. В договора по ал. 1 на чл. 70 се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване. Ако това не е посочено в договора, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни – ал. 2 на чл. 70 от КТ. До изтичане срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие – чл.71, ал.1 от КТ. След изтичане на срока за изпитване, остава да действа срокът на договора.
Освен по чл. 71 от КТ, трудовият Ви договор може да бъде прекратен и на другите предвидени в Кодекса на труда основания. В случай, че трудовото Ви правоотношение бъде прекратено по инициатива на работодателя с предизвестие по чл. 328 от КТ, в чл. 54а (изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е предвидено, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд “Безработица” най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:
1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;
2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО или професионална пенсия по чл. 168 от КСО;
3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
Съгласно чл. 54в (изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от КСО, паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, за срок, определен според продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица, за времето след 31 декември 2001 г., както следва: до 3 години трудов стаж – 4 месеца; от 3 години и 1 ден до 7 години – 6 месеца; от 7 години и 1 ден до 11 години – 8 месеца; от 11 години и 1 ден до 15 години – 10 месеца; над 15 години – 12 месеца.
В чл. 54а, ал. 2 КСО е уредено, че за придобиване право на парично обезщетение по ал. 1 се зачита и времето:
1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
2. (доп. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждане, както и отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
4. зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна.
Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт (чл. 54а, ал. 3 от КСО). В чл. 54л от КСО е предвидено, че отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСБ и на данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако:
– заявлението за отпускането му е подадено в тримесечен срок от тази дата;
– лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата (чл. 54а, ал. 4 от КСО).
Ако заявлението е подадено по неуважителни причини след изтичането на срока по ал. 4, т. 1, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението за определения по чл. 54в или чл. 54б, ал. 3 или ал. 4 период, намален със закъснението (чл. 54а, ал. 5 от КСО). Ако пък заявлението е подадено в тримесечен срок, а регистрацията на лицето като безработно в Агенцията по заетостта е направена след изтичане на срока от 7 работни дни от прекратяване на осигуряването по неуважителни причини, паричното обезщетение се изплаща от датата на регистрацията за определения период, намален със закъснението (чл. 54а, ал. 6 от КСО).
Вижте още:
КАК СЕ ОПРЕДЕЛЯ КАТЕГОРИЯТА ТРУД?
КОГА ИМАМЕ ПРАВО НА РАБОТНО ОБЛЕКЛО?
ПРИКЛЮЧВАМ РАБОТА. КАКВИ ДОКУМЕНТИ ТРЯБВА ДА ПОЛУЧА?
ПЛАЩА ЛИ СЕ НЕИЗПОЛЗВАНАТА ОТПУСКА?
