Какви са особеностите при полагане на извънредния труд и какви са най-честите нарушения?
За поредна година, наред с осигуряването на безопасните условията на труд, проблемите с неспазването на работното време и правилата за полагане на извънреден труд са сред водещите закононарушения в трудовото законодателство. Все повече бяха сигналите от страна на работещите, че например остават на работа след работно време, не успяват да използват обедната си почивка, работят по време на отпуска или болничен и др. В тази връзка нека припомня, че трудът, който се полага извън установеното работно време, е извънреден труд. Той се организира по определен административен ред и се полага по писмено разпореждане или със знанието на съответния ръководител. Извънредният труд е забранен, освен в ясно изброените от закона случаи, като например за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия и др. Ако работим извънредно, то по закон имаме право и на по-високо заплащане за този период. Относно неползването на обедната почивка, следва да знаем, че съгласно закона в работния ден задължително се осигурява почивка за хранене, която не може да бъде по-малка от 30 минути. По отношение на отпуските, всеки един служител има правото на поне 20 календарни дни платен годишен отпуск, с целта на осигуряване време за откъсване от работния процес възстановяване сили. Работодателят няма правото да изисква от работника или служителя да извършва своите работни задължения по време на отпуската си. Единственото право на работодателя е да отложи ползването на годишния платен отпуск поради важни причини, но не и да го откаже. Включително ползването на отпуск не може да бъде компенсирано и с парична сума.
Относно полагането на извънреден труд, нека припомним, че законът дава възможност, чрез колективен трудов договор (КТД) на браншово или отраслово равнище да се договаря по-голяма годишна норма от законно установената (150 часа) продължителност на извънредния труд, но не повече от 300 часа в рамките на една календарна година. Реално обаче се запазва законовата продължителност на извънредния труд до 150 часа за една година, като възможността за увеличение на размера се прилага, ако е постигната договореност между синдикалните и работодателски организации за по-голям размер до 300 часа годишно в КТД на браншово и отраслово ниво. Тоест договореното в КТД на съответното равнище не е задължително да е 300, а например може да бъде и 30 часа над установената със закон норма от 150 часа.
Тази промяна в законодателството отпреди няколко години има за цел да подпомогне развитието на индустриалните отношения в страната, като се гарантира по-голяма възможност на социалните партньори да намерят по-добър баланс при организиране на работното време, отчитайки спецификите на отделния отрасъл или бранш. Изискването колективният трудов договор да е на ниво отрасъл или бранш, а не на ниво предприятие, ще гарантира равнопоставеност между работодателите и справедлива конкуренция между тях. Важно е да се уточни също, че тази промяна на условията за полагане на извънредният труд ще продължи да се полага само при извънредни обстоятелства, които ясно са разписани в закона и в рамките на законовите 150 часа годишно. Само ако браншов или колективен трудов договор се постигне договореност, годишната норма извънреден труд може да бъде увеличена с толкова часа за колкото се споразумеят страните по договора, но не може да се договори повече от 300 ч годишно. Това е възможност, при която не е сигурно дали изобщо ще се постигне договореност за увеличаване на годишната норма, а прилагането й зависи от волята на страните по отрасловия или браншовия КТД.
Справка:
чл. 144 – 150 от Кодекса на труда
Вижте още:
В КОИ СЛУЧАИ МОЖЕ ДА НЕ НИ ПЛАТЯТ ЦЯЛАТА ЗАПЛАТА
КАКВО СЕ ВКЛЮЧВА В БРУТНОТО ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ?
КАКВО СЕ ЗАЧИТА ЗА ТРУДОВ СТАЖ И ПРОФЕСИОНАЛЕН ОПИТ?
КАК ДА ДОКАЖЕМ ТРУДОВИЯ СИ СТАЖ ОТ ДРУГА ДЪРЖАВА?
ДОГОВАРЯ ЛИ СЕ РАЗМЕРЪТ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ НАПУСКАНЕ НА РАБОТА?
