• Трудово право

Смяна на работното място без съгласие на работника

д-р Тодор Капитанов

Подобни разпореждания и заповеди понякога са в противоречие със закона.

Все по-често се случва на работещите да поемат ангажиментите на някой друг свой колега, когато това се изисква от мениджърите и управителите в различните фирми. Нещо повече – не са рядкост случите, в които на хората бива разпореждано да сменят работното си място, като променят локацията си на месторабота например.

Оказва се, че голяма част от работещите не знаят, че подобни разпореждания и заповеди понякога са в противоречие със закона и те нямат правна стойност поради това обстоятелство.

Важно е да знаем, че общият принцип при изменение на трудовото правоотношение е това да става с изрично съгласие на страните, изразено в писмена форма, независимо дали става дума за определено или неопределено време. С други думи, за да се измени трудовото правоотношение, работодателят трябва да го предложни писмено на работника чрез допълнително споразумение или нов договор, а работникът чрез своя подпис да удостовери евентуалното си съгласие. В закона е определено, че в задължителното съдържание на трудовия договор се посочват мястото на работа и наименованието на длъжността и характера на работата. За да се случи промяна на някой от тези елементи, то писменото съгласие на работника е задължително.

Съгласно Кодекса на труда обаче не се смята за изменение на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят е преместен на друго работно място ( напр. друга сграда, помещение) в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната заплата на работника или служителя.

Работодателят или работникът не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите, в които епредвидена възможност за работодателя при производствена необходимост, както и при престой, да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой – докато той продължава, както и да възлага на работника или служителя работа от друг характер, макар и да не съответства на неговата квалификация, когато това се налага по непреодолими причини.

Производствената необходимост се изразява във временен недостиг на работна сила за изпълнение на определени задачи, като преценката за това е от компетентността на работодателя. Престой е налице при преустановяване на работата на дадено работно място поради организационно-технически причини. Непреодолимите причини са израз на извънредна обстановка, породена от непреодолима сила (форсмажорни обстоятелства).

Справка:

чл. 66, ал. 1, чл. 118,чл. 119, чл. 120, ал.1 и 3 от Кодекса на труда

Вижте още:

ЗА КАКВО ДА ВНИМАВАМЕ В ТРУДОВИЯ НИ ДОГОВОР

ТРУДОВИТЕ НИ ПРАВА ПО ВРЕМЕ НА ЛОКДАУН

РАБОТОДАТЕЛЯТ НЯМА ПРАВО ДА ЗАДЪЛЖАВА РАБОТНИЦИТЕ ДА СЕ ВАКСИНИРАТ

СЕКСУАЛЕН ТОРМОЗ НА РАБОТАТА? КАКВИ СА ПРАВАТА НИ?

КОГА ТРЯБВА ДА ИЗВАДИМ МЕДИЦИНСКО ЗА РАБОТА?

КАК ДА ПРЕКРАТИМ ОТПУСК ПО МАЙЧИНСТВО?

Предишна СтатияСледваща Статия

д-р Тодор Капитанов

д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право с над 10 г. практически опит. Консултира водещи компании и институции по въпросите за прилагане на трудовото законодателството и внедряване на изискванията на новите наредби.