Подобни разпореждания и заповеди понякога са в противоречие със закона.
Все по-често се случва на работещите да поемат ангажиментите на някой друг свой колега, когато това се изисква от мениджърите и управителите в различните фирми. Нещо повече – не са рядкост случите, в които на хората бива разпореждано да сменят работното си място, като променят локацията си на месторабота например.
Оказва се, че голяма част от работещите не знаят, че подобни разпореждания и заповеди понякога са в противоречие със закона и те нямат правна стойност поради това обстоятелство.
Важно е да знаем, че общият принцип при изменение на трудовото правоотношение е това да става с изрично съгласие на страните, изразено в писмена форма, независимо дали става дума за определено или неопределено време. С други думи, за да се измени трудовото правоотношение, работодателят трябва да го предложни писмено на работника чрез допълнително споразумение или нов договор, а работникът чрез своя подпис да удостовери евентуалното си съгласие. В закона е определено, че в задължителното съдържание на трудовия договор се посочват мястото на работа и наименованието на длъжността и характера на работата. За да се случи промяна на някой от тези елементи, то писменото съгласие на работника е задължително.
Съгласно Кодекса на труда обаче не се смята за изменение на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят е преместен на друго работно място ( напр. друга сграда, помещение) в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната заплата на работника или служителя.
Работодателят или работникът не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите, в които епредвидена възможност за работодателя при производствена необходимост, както и при престой, да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой – докато той продължава, както и да възлага на работника или служителя работа от друг характер, макар и да не съответства на неговата квалификация, когато това се налага по непреодолими причини.
Производствената необходимост се изразява във временен недостиг на работна сила за изпълнение на определени задачи, като преценката за това е от компетентността на работодателя. Престой е налице при преустановяване на работата на дадено работно място поради организационно-технически причини. Непреодолимите причини са израз на извънредна обстановка, породена от непреодолима сила (форсмажорни обстоятелства).
Справка:
чл. 66, ал. 1, чл. 118,чл. 119, чл. 120, ал.1 и 3 от Кодекса на труда
Вижте още:
ЗА КАКВО ДА ВНИМАВАМЕ В ТРУДОВИЯ НИ ДОГОВОР
ТРУДОВИТЕ НИ ПРАВА ПО ВРЕМЕ НА ЛОКДАУН
РАБОТОДАТЕЛЯТ НЯМА ПРАВО ДА ЗАДЪЛЖАВА РАБОТНИЦИТЕ ДА СЕ ВАКСИНИРАТ
СЕКСУАЛЕН ТОРМОЗ НА РАБОТАТА? КАКВИ СА ПРАВАТА НИ?