• Трудово право

Социалните последици от „частният фалит“

д-р Тодор Капитанов

Какви рискове крие предложеното законодателство в тази насока, предвид социалното характер на една правна регулация на въпросите?

Pixabay

Дълго време българското общество, политици, бизнес и синдикати осмислят идеята за личния фалит на физическите лица. Мненията относно необходимостта от нормативно уреждане на въпросът, както и за начините как това да се случи, са разнопосочни, а често дори и крайно противоположни. Поддръжниците на тезата да бъде създадена подобна правна възможност виждат в нея възможност за ново начало на хора без имущество, които са в затруднение поради дългове и нямат никакви изгледи да се освободят от тях. Обратната теза, според която една подобна правна възможност крие рискове, се състои основно в опасения от стимулиране на лекомислено поемане на кредити и съществуващите рискове от злоупотреба.

В крайна сметка, такъв закон все още не е приет в България, но това със сигурност следва да се случи, предвид приетата Директива за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на ефективността на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения. Нейната цел е да се предостави втори шанс на фалирали предприемачи. По този начин се позволява на жизнеспособните дружества в затруднено положение да имат достъп до мерките за преструктуриране на ранен етап, за да се предотврати обявяването им в несъстоятелност.

Какви рискове крие предложеното законодателство в тази насока, предвид социалното характер на една правна регулация на въпросите?

Както стана ясно, предметът на правната регулация на поставения проблем битува в публичното пространство от дълги години. Категорично е, че особено уязвими са добросъвестните длъжници, които са изпаднали в положение на неплатежоспособност поради настъпване на неблагоприятни събития извън техните предвиждания и контрол – временна или трайна загуба на работоспособност, здравословни проблеми, раздяла в семейството, загуба на работа или имущество и други.

По своята същност установяването и правните последици за гражданина и неговите кредитори от т.нар. „частен фалит“, т.е. неплатежоспособност на физически лица, имат безспорен социален характер. Още повече, че началото на производството по несъстоятелност ще бъде предоставено на преценката на физическото лице, което единствено може да предизвика това производство. Физическото лице прави тази преценка, изхождайки от своето комплексно положение, като човек и гражданин, а не като икономически субект. В този план регулираните отношения имат икономически и финансов, но и силно изразен, водещ, социален характер.

Ето защо предмета на правната регулация се доближава до върховния принцип, прогласен в Конституцията и отразен в нейния Преамбюл за „…правата на личността, нейното достойнство и сигурност“. В него се съдържа онази решимост за създаване на „…правова и социална държава,..“ и се свързва с редица конкретни конституцонни права на гражданите по Глава втора от Конституцията.

Всичко това дава основание да се причисли материята на един подобен  законопроект към отношенията, чиято правна регулация е обект на тристранно сътрудничество, уредено като задължение на. Съгласно законодателството в България, държавата осъществява регулирането на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и въпросите на жизненото равнище в сътрудничество и след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. Обхватът на въпросите на жизненото равнище, предмет на консултации, се определя с акт на Министерския съвет по предложение на Националния съвет за тристранно сътрудничество. За съжаление законопроектите, уреждащи частния фалит не са предлагни за предварително обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество.  Бъдещата регулация на тези отношения могат само да спечелят от едно такова обсъждане.

Справка:

чл.3 от Кодекса на труда

Директива (ЕС) 2019/1023 за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на ефективността на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения

Вижте още:

ОФОРМЯНЕ НА ТРУДОВАТА КНИЖКА ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ

ПРАВОТО НА ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ

ЗАКРИЛА ПРИ УВОЛНЕНИЕ ПРИ РАБОТА НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ДОГОВОР

ИЗПЛАЩАНЕ НА ЗАПЛАТА ПРИ НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА ФИРМА

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ВЪТРЕШНИТЕ ПРАВИЛА ЗА РАБОТНА ЗАПЛАТА?

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ РАЖДАНЕ ОТ МАЙКА – СТУДЕНТКА

Предишна СтатияСледваща Статия

д-р Тодор Капитанов

д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право с над 10 г. практически опит. Консултира водещи компании и институции по въпросите за прилагане на трудовото законодателството и внедряване на изискванията на новите наредби.