Удължаването на работното време се допуска за срок до 60 работни дни през една календарна година, но за не повече от 20 работни дни последователно.
По производствени причини работодателят може с писмена заповед да удължава работното време през едни работни дни и да го компенсира чрез съответното му намаляване през други, след предварителна консултация с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда.
Продължителността на удължения работен ден при посочените горе условия не може да надвишава 10 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време – до 1 час над намаленото им работно време. В тези случаи продължителността на работната седмица не може да надвишава 48 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време – 40 часа. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане удължаването, съответно компенсирането на работното време.
Удължаването на работното време се допуска за срок до 60 работни дни през една календарна година, но за не повече от 20 работни дни последователно.
Работодателят е длъжен да компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване в срок до 4 месеца за всеки удължен работен ден. Когато работодателят не компенсира удължаването на работното време в посочения срок, работникът или служителят има право сам да определи времето, през което ще се компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително.
При прекратяването на трудовото правоотношение преди компенсирането, разликата до нормалния работен ден се заплаща като извънреден труд.
Вижте още:
РАЗЛИЧНО ЛИ Е ЗАПЛАЩАНЕТО, АКО РАБОТЯ „ХОУМ ОФИС“?
УЧЕНЕТО В УНИВЕРСИТЕТ НЕ СЕ ЗАЧИТА ЗА „КЛАС“
ЗАЧИТАНЕ НА ТРУДОВ СТАЖ СЛЕД РАБОТА В ЧУЖБИНА
ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ПОДБОР ПРИ УВОЛНЕНИЕ
