За нас
  • Трудово право

Ще ни платят ли, ако не работим през целия ден?

д-р Тодор Капитанов

Задължение на работника или служителя е използването на цялото работно време за изпълнение на възложената работа.

Pixabay

Как така някои хора работят по цял ден, като във всяка една минута са ангажирани, и други, които не във всеки един момент извършват дейност, взимат заплата за осем часов работен ден? Едва ли има човек, който да не си е задавал поне веднъж този въпрос. Да не говорим колко от работодателите в практиката постоянно повдигат въпроса дали и колко трябва да се заплаща на работник или служител, който не е натоварен изцяло в рамките на работното си време през деня.

Тези въпроси имат своите ясни и категорични отговори, които са уредени от трудовото законодателство в България.

Преди да коментирам отговорите на въпросите съгласно закона, позволете ми да ви попитам следното: Какво се случва, ако например в един магазин за определено време от деня няма клиенти? Продавачът в това време работи ли, или не работи? Трябва ли да му се заплати за времето, в което не е обслужвал клиенти?

Трудово правоотношение е налице, когато предметът на договора е постигане не на определен резултат (ушиване на дреха, поставяне на плочки и др.), а предоставяне на работна сила, т.е. самото полагане на труд.

При трудовото правоотношение работникът или служителят има фиксирано работно време, определено работно място, ползва помещенията и инструментите на работодателя си и е задължен да се подчинява на неговите законни разпореждания, т.е. труд по трудово правоотношение полага един работник в цех, служител в офис, келнер или продавач, който трябва да бъде на работното си място по 8 часа на ден. Ангажимент на работодателя е да уплътни това работно време с определени задачи, свързани с договора, възможностите и най-вече длъжностната характеристика на работника или служителя.

Задълженията на работника или служителя при изпълнение на възложената работа са описани в Кодекса на труда. Едни от тези задължения са свързани с използването на цялото работно време за изпълнение на възложената работа и спазването на вътрешните правила, приети в предприятието.

Виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. В тези случаи работодателят има възможност да наложи едно от дисциплинарните наказания, които са предвидени в Кодекса на труда – забележка, предупреждение за уволнение или уволнение.

Възможните за налагане наказания са изчерпателно посочени и не е предвидено, че в случай, че лицето не изпълнява възложената му работа, да не се заплаща трудово възнаграждение.

Не са рядкост случаите, в които работници и служители изпитват на гърба си своеволия на своя работодател, включително във връзка с удръжки от трудовото възнаграждение, като например удръжки за закъснение за работа/среща, за говорене по телефона и др. Също така някои работодатели налагат своеобразни „глоби“, които законодателят не е предвидил като вид финансова санкция спрямо служителя/работника.

Законът посочва, че без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен в случаите на получени аванси, надвзети суми вследствие на технически грешки, данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение, осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, запори, наложени по съответния ред и други удръжки, изчерпателно изброени в закона.

Справка:

чл. 126 от Кодекса на труда

чл. 186 от Кодекса на труда

чл. 210, ал. 4 от Кодекса на труда

чл. 272, ал.1 от Кодекса на труда

Предишна СтатияСледваща Статия

д-р Тодор Капитанов

д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право с над 10 г. практически опит. Консултирал е водещи компании и институции по въпросите за прилагане на трудовото законодателството и внедряване на изискванията на новите наредби.