Работният ден изразява законоустановената, съответно договорената продължителност на работното време на работника или служителя в рамките на денонощието.
Един от най-честите въпроси, по който читателите на сайта отправят запитване, в по темата за работното време. Причината затова е, че все още в България работещите остават с впечатление, че няма никаква регулация на това в колко часа трябва да започнеш работа, в колко часа тя приключва и през кое време може ада се ползва почивка. Истината е, че законът е регулирал всички тези въпроси, при това прецизно. Не са малко работещите в българия обаче, които поради непознаване на материята остават с впечатлението, че всичко зависи само и единствено от волята на работодателите.
Работното време се изчислява подневно – „в работни дни“. Работният ден изразява законоустановената, съответно договорената продължителност на работното време на работника или служителя в рамките на денонощието. Той е мярка за установения баланс между работното и свободното време през денонощието.
При подневното изчисляване на работното време се отчита броят на отработените часове през денонощието, който трябва да бъде равен на установеното с трудовия договор, в съответствие с нормите на Кодекса на труда, подзаконовите актове и колективния трудов договор продължителност на работния ден – нормален, намален, непълен или удължен.
Работата извън установената продължителност по редовното работно време през денонощието, както и през почивните и празничните дни, определени, съгласно при подневното отчитане на работното време е извънреден труд.
Изчисляването на работното време е подневно, доколкото работодателят не е установил сумирано изчисляване на работното време. При сумираното изчисляване на работно време неговата продължителност през отделните денонощия може да бъде по-голяма или по-малка, но установената продължителност на работния ден се спазва средно, според работните дни на определен от работодателя отчетен период.
Отчетният период е календарен – седмичен, месечен или за повече от един месец.
Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде по-дълъг от 4 месеца. Видно е, че сумираното изчисляване на работното време е регламентирано като правна възможност в интерес на работодателя. То се установява едностранно от него.
Това право се упражнява по преценка на работодателя, без да се изисква невъзможност за подневно изчисляване на работното време и юридически не се свързва с определен вид производства или дейности или правноорганизационна форма на предприятието. Тази форма на отчитане на работното време може да се приложи и при работно време с променливи граници. Сумирано изчисляване на работното време обаче е недопустимо за работниците и служителите с ненормиран работен ден.
Когато сумираното изчисляване на работното време е обусловено от работа на смени, условията и ограниченията за работата на смени се явяват условия на сумираното изчисляване на работното време. Когато характерът на производствения процес налага работата в предприятието се организира на 2 или повече смени – дневни, нощни или смесени – последните приравнявани на нощни или дневни според това, дали включват 4 и повече от 4 часа нощен труд. Въпреки че не е така във всичките случаи, в повечето от тях работата на смени предполага сумирано изчисляване на работното време.
Справка:
чл. 142, 153 и 154 от Кодекса на труда
чл. 5, ал. 3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО)
Вижте още:
МОЖЕ ЛИ ШЕФЪТ ДА ПРЕКРАТИ ОТПУСКАТА НИ?
ПРИ КАКВИ УСЛОВИЯ СЕ ПОЛЗВА ОТПУСК ЗА БАЩИНСТВО?
ИМАТ ЛИ ПРАВО ДА НИ ЗАДЪЛЖАТ ДА ПОЛЗВАМЕ ЛИЧНИЯ СИ ТЕЛЕФОН КАТО СЛУЖЕБЕН?
НЕ МИ ПЛАЩАТ ЗАПЛАТАТА. КАКВИ СА ПРАВАТА МИ?
