Работодателят има право да прекрати трудовия договор на работник или служител, навършил стаж и възраст за пенсиониране.
Често задаван въпрос от работниците и служителите, които наближават възраст за пенсиониране, е какви са начините, по които могат да напуснат работа, без това да бъде причина за някакви неблагоприятни последствия от тях. Въпросът с приключването на работа, след като работещия е придобил право на пенсия, е един от спорните в много от случаите, но това е така, защото някои от работодателите поради некомпетентност или от чиста злонамереност подвеждат хората, че всичко зависи само и единствено от тяхното финално решение.
Съгласно закона този на пръв поглед според въпрос е решен категорично – работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това означава, че ако работещия прецени, че не иска да остава дори и един ден на работа, след като е придобил право на пенсиониране за навършени осигурителен стаж и възраст, то само с едно заявление за напускане на това основание може още от следващия ден да не бъде на работното си място, без това да причинява негативни последствия за него.
Разбира се това не е единствения вариант за напускане от страна на работещия. Може, ако има желание, също така да уведоми предварително своя работодател за това си решени, като подаде заявление за напускане съгласно уговорения срок в трудовия му договор. Това обаче не е задължително. Също така вариант, който не води до негативни последствия за работниците и служителите, е прекратяването на договора по взаимно съгласие между страните.
Следва да уточним, че работодателят от своя страна също има право да прекрати трудовия договор на работник или служител, навършил необходимия за него стаж и възраст за пенсиониране, но не е длъжен.
При всички случаи обаче, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
Тези условия се прилагат и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване.
Справка:
Чл. 326, ал.1 т. 12 от Кодекса на труда
чл. 222 от Кодекса на труда
Вижте още:
ОСИГУРЯВАНЕ ПРИ ЕДНОДНЕВЕН ТРУДОВ ДОГОВОР
ОЦЕНКА НА РИСКА НА РАБОТНОТО МЯСТО
КОМИТЕТИ И ГРУПИ ПО УСЛОВИЯ НА ТРУД В ПРЕДПРИЯТИЯТА
ЛИЧНИ ПРЕДПАЗНИ СРЕДСТВА И БЕЗПЛАТНО РАБОТНОУНИФОРМЕНО ОБЛЕКЛО
