Вижте в статията какво трябва да знаят работници и служители.
Опита, придобит по време на повече от една година предоставяне на компенсации от държавата за работодатели и работници по време на извънредното епидемично положение и извънредната епидемична обстановка в периода март 2020 – юли 2021, както и опита на редица европейски държави, обосновава опитите на няколко работодателските организации да предлагат чрез изменения в Кодекса на труда да се въведат понятието принудителен престой за работодателя, за случаите, в които предприятията спират дейността си поради заповед на държавен орган, както и съответните компенсации за работниците и работодателите. Какви кои са предлаганите промени и мотивите към тях, разяснява д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право.
Натрупаният опит по време на така наречения „локдаун“ по време на пандемията COVID-19 е изключително ценен и заслужава да бъде отразен с текстове на закона, уреждащи, че когато при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е в принудителен престой. В подобна ситуация работодателите предлагат също и предприятията да имат право на компенсация от държавата в размер до 25 на сто от нетните приходи от продажби на съответното предприятие спрямо същия месец на предходната година, като редът и начинът за изплащането на компенсациите се определят от Министерския съвет.
Важно е да се уточни и предложението, че във времето на принудителния престой работникът или служителят да има право на компенсация от държавата в размер на 80 на сто брутното си трудово възнаграждение за месеца, предхождащ издаването на заповедта за затваряне на предприятията.
Отделно се предлага и създаване на нов член в Кодекса на труда, с който се предвиждат компенсации за работниците, ако работодателят едностранно въведе непълно работно време – за период на извънредно положение, извънредна обстановка или заради намаляване на обема на работа.
Измененията и допълненията в Кодекса на труда, посветени на принудителния престой за работодателя в случаите, когато предприятията спират дейността си поради заповед на държавен орган, както и на съответните компенсации за работниците и работодателите, а също така и на случая, когато работодателят едностранно въведе непълно работно време, когато е обявено извънредно положение, извънредна епидемична обстановка или пък поради намаляване на обема на работа, са издържани изцяло в духа на необходимостта от обществена солидарност и стопанска стабилност във форсмажорни и извънредни ситуации.
Предложеният начин за компенсиране на работниците и служителите е по-изгоден икономически за държавата в сравнение с варианта същите служители да бъдат освободени и да потърсят полагаемото им се обезщетение за осигурителния риск „безработица“. В случай, че даден работник бъде освободен, поради обявеното от държавен орган спиране на предприятието където е нает, обезщетението му за осигурителния риск „безработица“ е 60 % от средния осигурителен доход на работещия без да се дължат данъци и осигуровки, докато съгласно предлаганата нова схема за компенсиране, работникът ще получава 75 % от възнаграждението си за 4 – часов работен ден при дължими данъци и осигуровки.
Може да се обобщи, че като пряко отражение върху фиска, тези и други подобни предложения за предложения за изменение на закона е икономически по-изгодна за държавните финанси. Ако разгледаме обаче косвените, но много важни ефекти, свързани най-вече със запазването на човешките ресурси на предприятията, възможността за бързо възстановяване на производството, психологическите ефекти и самочувствието на работниците и служителите може да се каже, че в този аспект предложенията за изменения на законодателството е несравнимо по-приемлива от освобождаването на работниците и оставянето им на грижите на осигурителната система.
Предстои да разберем дали и как ще се развият описаните предложения за изменение на Кодекса на труда.
Вижте още:
ПРАВО НА СДРУЖАВАНЕ НА РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ В СИНДИКАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ
КАК СЕ ПРЕВРЪЩА СТАЖ ОТ ПЪРВА И ВТОРА КАТЕГОРИЯ ТРУД?
НАЙ-ЧЕСТИТЕ НАРУШЕНИЯ НА ТРУДОВИ ПРАВА В БЪЛГАРИЯ
ДОКАЗВАНЕ НА КВАЛИФИКАЦИЯТА НА ЧУЖДЕНЕЦ
ДОСТЪП НА ЧУЖДЕНЦИ ДО ПАЗАРА НА ТРУДА БЕЗ РАЗРЕШЕНИЕ ИЛИ РЕГИСТРАЦИЯ
ЗАЕТОСТ НА ЧУЖДЕНЦИ, НАУЧНИ РАБОТНИЦИ, СТУДЕНТИ И СТАЖАНТИ В БЪЛГАРИЯ
